Стив Берри - Загадката Колумб

— Точно затова трябва да уважаваме всичко, което този човек е направил за нас. И не само той, но и хората след него. Ние с вас не можехме да променим хода на събитията оттогава насам. До днес. Когато свещеният дълг премина в ръцете на Том Сейган.

Възрастният човек седеше с изправен гръб и прибрани крака, а дланите му почиваха върху страничните облегалки на креслото. Една истинска икона, оцеляла от древността. Закария вече беше чул достатъчно.

— Виждам, че ви губя времето — изправи се той. — Вие нямате намерение да ми кажете нищо конкретно.

Старецът остана седнал. Саймън насочи пистолета.

— Може ли да се помоля, преди да умра? — вдигна ръка да го спре равинът.

Куршумът го улучи в гърдите. Тишината в стаята бе нарушена единствено от тихото пропукване на оръжието, снабдено със заглушител. Берлингер понечи да си поеме въздух, но не успя. Очите му се обърнаха с бялото нагоре, главата му клюмна на рамото. По брадичката му се плъзна тънка струйка кръв. Закария се наведе да провери пулса му, но такъв нямаше.

— Времето ти за молитви изтече, старче — изсъска той.

Том завъртя ключа, който беше пъхнал в ключалката на сребърното сандъче. Това, което се криеше в него, беше оставено от дядо му — човека, към когото неочаквано беше започнал да изпитва силна привързаност. Може би защото знаеше, че е последната брънка от веригата, която стигаше чак до Колумб. Трудно му беше да го повярва, но това беше истината. Опита се да си представи всичките мъже преди него, които бяха поели тази тежка отговорност. При всички случаи голяма част от тях просто я бяха прехвърлили на своите наследници. Но Саки беше различен. Сега вече можеше да разбере параноята на дядо си. В историята на еврейския народ винаги беше имало погроми, при които бяха страдали и умирали хора, но нито един от тях не можеше да се сравни с гоненията между 1939 и 1945 година.

Безпрецедентната обстановка беше изисквала безпрецедентни решения.

Беше сам в едно от вътрешните помещения на синагогата. Сандъчето беше донесено тук от възрастна жена, която го остави на масата и излезе, без да каже нито дума. Неволно си спомни за моргата в гробището, където ковчегът на Абирам беше положен на подобна дървена маса. Много неща бяха останали недоизказани между тях. Но сега вече нямаше шанс да поправи грешките, които беше допуснал.

Берлингер беше прав, като каза, че времето изостря фокуса, но той не искаше да вижда никакъв образ. Може би защото дъщеря му повтаряше грешките, които самият той беше допуснал преди двайсет години.

Прогони мрачните мисли от главата си и вдигна капака. Вътре имаше торбичка от черна кожа, идентична с онази от гроба на Абирам, в която беше ключът. Усети нещо твърдо под опипващите си пръсти. Извади торбичката и я разтвори. Пред очите му се появи сферичен предмет с широчина около десет сантиметра, който приличаше на голям джобен часовник. Но не беше.

Оказа се някакъв странен уред от пет подредени един върху друг гравирани диска, нанизани на метален шиш и стегнати с миниатюрни щифтове. Най-отгоре имаше въртящи се стрелки, които сочеха различни символи, изписани върху дисковете. На иврит, на арабски и на испански. Уредът тежеше някъде около триста грама и бе изработен от бронз. Върху лъскавата му повърхност нямаше дори едно петънце, а дисковете се въртяха съвсем свободно.

Той знаеше какво е това. Астролаб. Древен навигационен уред. В сандъчето нямаше нищо друго. Нито писмо, нито обяснения. Нищо, което да му подскаже какво трябва да прави от тук нататък.

— Добре, Саки — прошепна той.

Пусна уреда обратно в сандъчето и насочи вниманието си към бележката на Абирам и картата на Ямайка, които лежаха на масата.

Те заедно с ключа бяха все парченца от мозайката.

Разгъна картата и я притисна към плота, внимавайки да не скъса изсъхналата хартия. Отново разгледа добавените с мастило цифри, разпръснати по цялата територия на острова. После ги преброи. Бяха повече от сто, изписани с избеляло от времето мастило.

След кратък размисъл извади астролаба и направи опит да си спомни всичко, което знаеше за този уред. Беше сигурен единствено в предназначението му, но нямаше представа как се използва. Върху рамката над най-горния диск имаше стрелка, която стигаше до символите на противоположната страна. Надписите бяха на иврит и на испански — два езика, от които имаше съвсем смътно понятие.

Обърна го. Долната част представляваше нещо като решетка от прави линии върху диска, пет на брой, надписани на иврит. Едната от тях му беше ясна, защото съдържаше цифри.