Стив Берри - Загадката Колумб

Не сега, рече си той. Концентрирай се.

Фолкън Ридж се намираше някъде на северозапад от Кингстън, високо в централните планини на острова. Фактически нямаше представа какво трябва да търси, след като се добере до там. А новината, че Саймън знае накъде се е насочил, беше силно обезпокоителна.

Как бе възможно?

Родителите му бяха мъртви, също като бившата му съпруга. Дъщеря му беше изчезнала. Остана му само онази непозната жена в лимузината.

Открийте съкровището, а после пак ще поговорим.

Той се нуждаеше от помощ. Съмняваше се, че ще го пуснат да си върви, въпреки уверенията на дружелюбния чернокож насреща му.

Трябваше да рискува.

— Известна ли ти е местността Фолкън Ридж? — попита той.

— Да — кимна Роу. — Намира се близо до имението ми.

Имение?! Ама разбира се. Какво друго?

— Трябва да стигнем до там.

Закария закопча колана си и погледна към Але и Роча, които сториха същото. Дългият полет над Атлантика беше към края си. Той беше прекъснат само веднъж, в Лисабон, за зареждане с гориво, а от там се насочиха директно към Кингстън. Часовникът му показваше 12:25 местно време, петък, 8-и март.

Още един ден беше отминал.

Але и Роча спаха почти през цялото време на полета. Самият той задрямва на няколко пъти, но мозъкът му продължаваше да работи на високи обороти и не му позволяваше да се отпусне. Вълнуваше се от мисълта, че израелци на отговорни постове в държавата очакват действията му. Най-после, след десетилетия на отстъпки и самодоволство, нещо можеше да бъде направено. Баща му и дядо му би трябвало да са горди, защото той беше на път да успее там, където те се бяха провалили. Но сега всичко зависеше от желанието за сътрудничество на Бене Роу.

Сейган вече би трябвало да се е приземил, а това означаваше, че Роу е с него и вероятно се опитва да разбере какво знае. Надяваше се поне временно да го спре, поставяйки на точното място поредното късче от пъзела. Беше готов да се обзаложи, че Роу ще ограничи до минимум участниците в операцията. Едва ли би позволил на някой от хората си да получи предимство. Беше обещал да ги посрещне, но без да спомене къде ще бъдат отведени.

А това повдигаше нови въпроси.

Але се изправи и тръгна към тоалетната. Пилотът току-що беше обявил, че скоро ще кацнат. Той изчака вратата да се затвори след нея, направи знак на Роча да се приближи и накратко му обясни какво се очаква от него. Роча кимна. Отговорът беше ясен. Да, разбира се.

— Откъде се познаваш със Саймън? — попита Том, настанил се на пътническото място в пикапа.

— Четох за теб в интернет. Известен репортер, изпаднал в беда.

Това не беше отговор на въпроса му.

— Не допускай грешката да вярваш на всичко, което пише в интернет — поклати глава той.

— Трябва да видиш какво пишат за мен — ухили се Бене. — Направо ще се шашнеш!

Движеха се по почти пуста магистрала. Ярката луна осветяваше гладката черна настилка.

— Откъде се познаваш със Саймън? — повтори въпроса си Том.

— Срещнахме се преди година. Той търсеше помощ, за да открие някаква изоставена мина, и аз му я предложих.

— А Брайън Джеймисън? Познаваше и него, нали?

— Явно ти си го познавал.

— Американски агент, на работа в Министерството на правосъдието — кимна Том. — Дъщеря ми твърди, че е работел за теб.

— Това е лъжа.

— Той е мъртъв.

— Чух — кимна Бене.

— Бих казал, че Джеймисън е разчитал на теб. А като гледам антуража ти, явно се оправяш добре с тукашната правоохранителна система. Какво искаше Джеймисън? Може би Саймън?

— Че какво друго? Той ме помоли за помощ и аз се съгласих.

— Ти ли го ликвидира във Виена?

— Не — поклати глава Роу. — Работа на Саймън.

— Предполагам, че Джеймисън не ти е казал на какво се дължи интересът на американците към Саймън…

— Той не беше от най-разговорливите. Предпочиташе да издава заповеди.

— Като теб, а?

Роу се разсмя.

— Май наистина си бил добър репортер.

— И все още съм.

Том изрече тези думи с искрено убеждение.

— Саймън каза, че разполага с информация, която ти нямаш. Затова ме помоли да те задържа, докато пристигне.

— Но ти не му вярваш, така ли?

— Не е от хората, които казват истината.

— Той не знае нищо.

— Значи съм постъпил правилно, рискувайки с теб.

Том не беше сигурен дали не е обратното.

— На какво разстояние се намира Фолкън Ридж? — попита той.

— Петдесет километра по права линия. За съжаление тукашните пътища далеч не са прави. Ще ни трябват около два часа, за да стигнем до там. Какво по-точно търсиш?