Стив Берри - Загадката Колумб

— Пещера.

— В Ямайка те са хиляди.

— А край Фолкън Ридж?

— Сега ще разберем — отвърна Роу и посегна към телефона си.

Том гледаше как набира някакъв номер и изчаква насреща да вдигнат. После обясни за какво става въпрос на човек, когото нарече Трей. Минута по-късно разговорът приключи.

— Говоренето по телефона по време на шофиране е опасно — отбеляза Том.

— Знам, но много неща в живота са опасни. Например да се качиш в пикапа на непознат.

— Не ми напомняй, моля те.

— Харесвам те, защото си умник — ухили се Роу. — Чух как си насадил Саймън във Флорида.

— На кого звънна преди малко? — попита Том, връщайки се на темата, която го интересуваше.

— На един приятел, който е наясно с пещерите. Скоро ще ни се обади и ще разберем какво е положението около Фолкън Ридж.

— Защо проявяваш такъв интерес към еврейските съкровища?

— Проявявам го едва от няколко часа. Нали разбираш, че и Саймън ще се появи в Ямайка?

— Вече да — кимна Том. — Вероятно и дъщеря ми ще е с него.

— Дъщеря ти? — учудено го погледна Роу. — Ама тя още ли е със Саймън? Това вече е новина!

— Би могло да се каже — въздъхна той. — Но ще разберем повече едва след пристигането им.

— Няма проблем. Наредил съм да го посрещнат.

Закария прибра паспорта в джоба си и напусна сградата в компанията на Але. Хангарът за частни самолети се намираше доста встрани от главния терминал. Роча вече беше изчезнал. Влажният въздух ги обви като топло одеяло.

— Как ще се оправим тук? — попита Але.

— Мисля, че няма да имаме проблеми — отвърна той и махна с ръка към двама чернокожи мъже, които маршируваха към тях с издути гърди и напомпани мускули. Приличаха на бездомни песове, изгарящи от нетърпение да встъпят в поредната битка.

В близост до хангара се виждаше малък и зле осветен паркинг с няколко автомобила. Беше ограден от високи палми, чиито клони леко шумоляха на вятъра. Двамата непознати бяха облечени с джинси и тениски в защитен цвят, потъмнели от влагата. Спряха на няколко крачки от тях.

— Господин Роу ни изпрати да ви вземем — гостоприемно се усмихна единият.

— Много мило.

Последваха ги на паркинга и спряха пред един светъл седан.

— Нали няма да създавате проблеми? — попита вторият от посрещачите.

— А защо да ги създавам? — сви рамене Закария.

Але изглеждаше сериозно притеснена, но той й хвърли продължителен поглед и леко поклати глава. Откъм дърветата се появи сянка. Разнесе се остро пропукване и мъжът вдясно от Закария рухна на асфалта. Другият реагира, като бръкна в джоба си, но сянката светкавично се стрелна напред.

— Дръжте ръцете си така, че да ги виждаме, сър — любезно подхвърли Закария.

Роча опря дулото на пистолета си в главата му.

— Имаш ли телефон?

— Разбира се, човече.

— Знаеш ли как да влезеш във връзка с Бене?

Човекът кимна.

— Предполагам, че чака да му се обадиш в момента, в който ни натовариш в колата, нали?

Ново кимване.

— А след това ще ти каже къде да ни закараш?

Още едно потвърждение с леко кимване.

— Извади бавно телефона и го набери. Кажи му, че си ни посрещнал. Не използвай патоа, а нормален английски. Искам ясно да разбера какво му казваш и какво ти отвръща той. При най-малката грешка си мъртъв.

Доловил колебанието на жертвата си, Роча притисна дулото в слепоочието му.

Телефонът се появи, номерът беше избран. Закария направи крачка напред и извъртя апарата така, че да може да слуша. Гърдите на чернокожия мъж изведнъж хлътнаха. По блестящите му от пот ръце нямаше нито едно косъмче. Бене Роу вдигна на третото позвъняване.

— Прибрахме ги — докладва мъжът.

— Всичко наред ли е?

— Никакви проблеми.

— Докарайте ги до Фолкън Ридж. Ще го откриете на картата. Нагоре по А-три, а след това на запад към Махоу Хил. Искам ви тук максимално бързо.

— Тръгваме — отвърна мъжът.

Линията прекъсна.

— Справи се добре — похвали го Закария.

Направи знак на Але да се качва в колата и заобиколи от другата страна. Роча се възползва от момента и ръката му с пистолета се уви около шията на мъжа. Разнесе се остро пропукване, главата клюмна. Закария влезе в колата, а Роча повлече тялото към близката палма.

— Какво става навън? — попита Але.

Роча се върна за другия труп.

— Току-що попречихме на господин Роу да ни причини зло.

— Убихте ли ги?

— Не, разбира се. Само ги неутрализирахме, за да можем да се измъкнем. Тези хора са гангстери, Але. Със сигурност щяха да ни нападнат.