Стив Берри - Загадката Колумб

Един от плувците направи крачка напред.

— Няма смисъл да си губим времето. Приготви се да умреш.

Бене отдавна не беше влизал в ръкопашен бой, което съвсем не означаваше, че е изгубил форма. Беше израснал сред най-жестоките банди на Карибите и отрано беше научил, че след като си Роу, трябва да бъдеш твърд като скала. Предизвикваха го от всички страни, кандидатите да победят Бене Роу нямаха чет. Но никой от тях не го беше постигал.

Двамата се изправиха срещу него. Не носеха оръжие и очевидно възнамеряваха да го убият с голи ръце. Той се усмихна злорадо. Беше ясно, че планът им е бил да го подмамят тук с помощта на Франк Кларк. Колко ли му бяха платили? В Ямайка безплатни услуги няма.

Той огледа мъжете. И двамата бяха здрави, високи и широкоплещести. Въпросът беше доколко са опитни. Преди години британските войници били най-подготвените и най-добре екипираните в света. Но въпреки това били разбити от шепа избягали роби, въоръжени с копия, ножове и няколко стари мускета.

Това беше неговият свят. Неговото време. Никой не можеше да му го отнеме.

Бене рязко се завъртя, грабна близката лампа и я запрати към мъжа вляво от себе си. Тя падна на пода и се разби на ситни късчета. Локвичка пламтящо масло се плъзна към втория нападател, който отскочи встрани. Бене се възползва от паузата, запретна крачола на панталона си и измъкна ножа.

Беше специален, за гмуркане, с назъбено острие, който поддържаше в безупречно състояние. Стрелна се напред към втория нападател, направи фалшиво движение надясно, но го връхлетя отляво и успя да извие ръката му. Ножът блесна и преряза гърлото му. Мъжът издаде странен гъргорещ звук, от раната бликна кръв. Ръката му се повдигна нагоре, но вече беше късно. Тялото му се строполи на пода и се загърчи в предсмъртна агония.

Другият се нахвърли отгоре му, но Бене беше готов. Ножът светкавично се стрелна нагоре. В очите на нападателя проблесна див ужас. После смъртта ги изпразни от съдържание, тялото му се свлече.

Край. Достатъчно. Единствената му грижа беше Франк Кларк.

В пещерата се появи още един човек. Бене се стрелна напред, притисна го към каменната стена и вдигна ножа за решителен удар. После срещна очите на Трей Холибъртън, побелели от ужас. Изпусна въздуха от гърдите си и свали оръжието.

— Наредих ти да чакаш отвън! — гневно изръмжа той.

Трей вдигна показалеца си по посока на входа.

— Той ми каза да вляза.

Погледът на Бене се измести към фигурата на мъжа, който стоеше там.

Франк Кларк.

Търпението на Том започна да се изчерпва.

— Обяснете какво искате да кажете, старче! И по-бързо, ако обичате!

— Вярно ли е това, което каза за вас онази жена?

— Да. Погодиха ми номер, за да ме провалят.

— А дъщеря ви знае ли го?

— То не я засяга. Моите грешки са си мои. И както виждате, вероятно непоправими.

— И аз имах син като нея.

Том не пропусна миналото време.

— Почина, преди да имам възможност да променя нещо — добави равинът. — И до ден-днешен съжалявам.

Това не го засягаше. Том беше изумен от факта, че името му може да бъде изчистено от някаква непозната жена, стояща на някакви си стотина метра от него в компанията на Саймън. Отново насочи поглед към монитора.

— Не можете да го направите! — обади се равинът, който явно отгатна мислите му.

— Мога и още как!

— Изправите ли се срещу тях, търсенето приключва!

— Защо мислите така?

— Защото не можете да продължите без моята помощ. Но ако напуснете тази зала, няма да я получите.

— Пет пари не давам! Разбиха ми живота! Отнеха ми всичко, за което съм работил. Само преди два дни бях решил да си пръсна мозъка. Искам си репутацията обратно!

— Не е толкова просто. Вие сте внук на Марк Идън Крос. Той знаеше, че този ден ще настъпи. Многократно ме е предупреждавал да бъда готов за него. А вие сте длъжен да довършите започнатото.

— В името на какво?

— На нас.

Том знаеше какво има предвид старецът.

— Аз вече не съм евреин.

— Тогава какво търсите в Прага? Защо се качихте на тавана на синагогата, точно както дядо ви преди вас? Ще ви отговоря: защото дълбоко в сърцето си сте убеден, че трябва. Вие сте единственият човек на света, който може да го направи.

— Какво да направя?

— Да откриете съкровището на Храма и да го върнете на всички нас.

В съзнанието му отново изплуваха думите на жената от екрана: Довършете последната си битка, започнете войната и позволете на Израел да обере плодовете от нея.