Стив Берри - Загадката Колумб

— Когато стана премиер, те няма да имат друг избор, освен да работят с мен — усмихна се тя. — Надявам се, че дотогава вие ще сте променили света. Искам да сте наясно с положението, Закария. Трябва да бъдете много внимателен. Не мога вечно да ви закрилям.

Той схвана предупреждението и кимна.

— Винаги съм внимателен.

— Човек никога не може да бъде винаги внимателен — леко се усмихна тя.

Той вече беше усетил изтичането на информация от най-близките хора около себе си. Дали Бене Роу го беше предал на американците? Бяха го информирали, че Брайън Джеймисън работи за него. На два пъти в Ямайка Роу беше подложил на изпитание способностите на Джеймисън. Което означаваше, че Роу или е част от американските схеми, или самият той е бил заблуден.

— А какво ще кажете за Томас Сейган? — попита жената. — Помага ли, или създава проблеми?

Наистина беше информирана много добре.

— Оказа се, че е проблем — призна той.

— Предполагам, знаете, че преди време бе журналист и се бе специализирал в близкоизточните проблеми. Чела съм доста негови материали. Смятаха го за един от най-добрите в региона, но очевидно не беше фаворит на онези, които дърпат конците. Може би защото винаги търсеше мнението и на двете страни.

— Откъде знаете толкова много за Сейган?

— Знам кой го унищожи преди осем години, Закария.

— Унищожи?!

Тя кимна.

— Ето, виждате ли? Някои неща просто не са ви известни. Става въпрос за един изфабрикуван репортаж на Сейган, който доведе до уволнението му. Аз го прочетох едва вчера. В него се говори за израелски и палестински екстремисти. Експлозивна информация, унищожителна и за двете страни. Но напълно лъжлива. Погодили са му номер. Цитираните в материала източници са били просто актьори, чиято информация имала за цел да сложи край на кариерата му. Също като темата, която е доста екстремна. Номерът обаче мина.

— Нима има хора с подобни способности?

— Разбира се. Те предлагат услугите си срещу заплащане и съвсем не са идеолози. Работят за онзи, който им плаща, а понякога и за няколко клиенти едновременно.

За разлика от мен, помисли си Закария.

— Приключвайте със Сейган по начина, който сте избрали — добави тя. — Отстранете проблема. Аз се връщам в Израел. Дойдох тук за една последна среща с вас. Повече няма да се видим, няма да разговаряме. Имайте предвид, че след като завършите започнатото, няма да бъдете част от онова, което ще последва. Вие сте Давид на моя Соломон.

Това беше от Царства. Цар Давид мечтаел да издигне постоянен дом на Бог, който да заеме мястото на подвижната шатра. От многобройните си победи на бойното поле той разполагал с опитни в строителството роби, притежавал купища злато и сребро. Искал да построи най-големия храм на света. Но Бог предсказал, че животът му ще бъде белязан от насилие, защото слуша зова на кръвта. По тази причина Давид оставил строителството на храма на своя син Соломон.

— Вие сте човек на кръвта — добави тя.

Той възприе тези думи като комплимент.

— Когато е наложително.

— Така е било и за Давид. Довършете последната си битка, започнете войната и позволете на Израел да обере плодовете от нея.

Том не отместваше поглед от монитора. Берлингер стоеше до него. Намираха се в приземието на Траурната зала. Оказа се, че някогашната морга е превърната в нещо като център по сигурността. На една от стените бяха окачени осем монитора, свързани с камерите, разпръснати из целия Еврейски квартал. Берлингер обясни, че именно от тук следят състоянието на нещата. Старата-нова синагога беше хваната под два различни ъгъла. Нищо чудно, че го бяха засекли толкова лесно.

Знам кой го унищожи. Така бе казала онази жена.

В помещението без прозорци бяха само двамата. Берлингер беше отпратил дежурния, а един от хората на равина беше откарал Але в синагогата за молитва.

— Сама пожела да отиде, въпреки че не й предложих друг избор — поясни възрастният мъж. — Реших, че е по-добре само вие да видите това.

В гърдите на Том се надигна желание да изтича навън и да спре онази жена. Тя беше вторият човек на света след онзи мъж в книжарницата, изрекъл фаталните думи. Той закова поглед в Берлингер. Този човек очевидно знаеше повече, отколкото беше готов да сподели.

— Вие ми вярвате, нали? — попита. — Защото знаете кой съм.

— Така е — кимна равинът. — Вие сте левитът, но се намирате в голяма опасност.

Бене следваше Франк Кларк в тунела, който ставаше все по-тесен. Слава богу, че не страдаше от клаустрофобия. На практика се чувстваше много добре в тесните пространства, далече от света, където винаги беше принуден да играе роли. Тук никой не го наблюдаваше или съдеше. Тук можеше да бъде истинският Бене.