Стив Берри - Загадката Колумб

— Изпива ти силите докрай, нали?

Беше прав. Бене остави фенерчето си на камъка и се измъкна от водата. Дробовете му възстановиха нормалната си дейност. Нервите му се отпуснаха, но предпазливостта остана.

Лъчът на Франк опипа стените на пещерата. Беше с неправилна форма, дълбока и сравнително ниска, само с един изход. На камъка до него беше издълбана извита буква X.

— Знакът на испанците — подхвърли Франк. — Измислен от самия Колумб, великия адмирал на океана.

Але крачеше редом с баща си и Берлингер.

Бяха напуснали подземието. Часовникът на кулата над еврейския общински съвет показваше няколко минути преди девет. По павираните улички щъкаха хора. Повечето павилиони покрай стената на гробището вече бяха отворени. Край портала от ковано желязо дежуреше униформен служител. До ушите й долиташе приглушеният грохот на уличното движение. Утринният хлад бързо отстъпваше под ярките лъчи на слънцето.

Все още беше впечатлена от гневното избухване на баща си. Една от фразите му остана забита в съзнанието й. Не ме карай да се чувствам виновен за нещо, което не съм извършил. Беше го нарекла лъжец и измамник заради всичко, което се беше случило.

Но тези думи продължаваха да я човъркат. Какво искаше да каже?

Би трябвало да го попита, но не събра смелост да го стори. Единственото й желание беше да научи каквото може, а след това да избяга по-далече от него. Раницата с мобилния телефон вече беше обратно на рамото й. Баща й бе прибрал писмото, ключа и картата. Беше успяла да зърне, че е на Ямайка. Какво означаваше това?

Берлингер ги поведе към сграда с висока кула в единия край. На табелата до вратата пишеше, че Церемониалната зала е построена през 1908 г. Триетажна, в неоромански стил със стръмен покрив, наподобяваща крепост.

Равинът спря и се обърна с лице към тях.

— От балкона над главите ни някога са произнасяли траурните речи — поясни той. — На това място са подготвяли мъртвите за последния им път. Днес е музей. — Махна с ръка към външното стълбище. — Да влезем.

Бене включи фенерчето, доволен от съобразителността си да избере водонепроницаем модел. Пистолетът му остана навън, но това не означаваше, че е невъоръжен. Преструвайки се, че изстисква водата от крачолите си, той опипа ножа, прикрепен с тиксо около десния му глезен. Все още беше на мястото си.

В главата му изплува историята на Марта Брае, разказана от майка му по време на вечеря. Как беше отвела испанците в някаква пещера, уж пълна със злато, а след това ги изоставила да се издавят от прилива.

— Испанците били доведени тук от таиносите — обади се Франк. — Трябва да поемем по тунела насреща, за да видим повече.

Бене огледа процепа в скалата, който не бе повече от два метра в диаметър. Входът му беше препречен от големи късове черна скала. Преди малко му беше направило впечатление, че през процепа периодично излиза и влиза въздух, сякаш диша невидим великан.

— Колумб е бил прикован към острова в продължение на цяла година — добави Франк. — През това време той и неговите хора успели да се сближат с таиносите. Когато ремонтът на кораба му приключил, той побързал да си замине, но след няколко месеца отново се появил и помолил местните за помощ при организирането на експедиция в планините. Обещал им голямо количество лъскави дрънкулки. Отпуснали му шестима души, които трябвало да пренесат в джунглата три големи сандъка. Някои хора твърдят, че били пълни със злато, но никой не е знае дали е така. След отплаването на Колумб открили телата на шестимата таиноси в гората. Всички били убити с нож. Те са първите жертви на това място.

Бене запази мълчание.

— Таиносите се върнали и открили, че входът под водопада е затрупан с камъни. Това било работа на испанците, които изобщо не подозирали за втория вход, през който проникнахме току-що. Същото сторили и таиносите.

— И какво са открили?

— Ела, ще ти покажа.

Закария последва посланичката нагоре по стълбата. Дискусията за бъдещето го оживи. И двамата се опасяваха, че реликвите може би бяха увредени, но той подчерта, че това щеше да бъде цената, която бяха длъжни да платят. Изработването на нова менора, други сребърни тръби и още една трапеза от чисто злато е напълно възможно, спазвайки Божиите закони, но държавата Израел е уникална скъпоценност, която няма как да бъде изградена наново.

Излязоха на открито в хладното утро.

— Придружете ме — каза тя. — Искам да отдам почит на равина.