Стив Берри - Загадката Колумб

— Имам приятели, които знаят всичко — отвърна на английски тя. — Проверихте ли онзи контейнер с тялото на Джеймисън?

— Разбира се. Впечатлен съм.

Тя кимна на комплимента.

— Местният кмет също е мой приятел. Влязох в контакт с него малко след като вие сте го потърсили.

— А откъде знаете, че съм го потърсил?

— От телефона, който носите в джоба си. Включите ли го, целият свят разбира.

— Това означава, че имате приятели и в МОСАД.

— Да, между другото. Но вчера вече ви споменах, че те не знаят нищо. Нещата са само между вас и мен.

— Какво искате?

— Няколко минути насаме. Реших, че това място е напълно подходящо.

— Откъде знаехте, че ще дойда тук?

— Кметът ме увери, че ще ви докара.

Закария определено се чувстваше неудобно в присъствието на тази жена.

— Трябва да ви призная, че на пръв поглед планът ви ми се стори твърде нелеп, но след като помислих върху него, разбрах, че всъщност сте прав — започна без заобикалки тя. — Свещеният храм е перфектното място за началото.

Израел установява контрол над Йерусалим непосредствено след Шестдневната война през 1967 г. В знак на добра воля правителството позволява на Висшия мюсюлмански съвет да запази управлението на трийсет и петте акра градска площ, известна като Храмовия хълм. Бог я посочва като място за почивка на Божественото присъствие, а от него светът започва днешната си форма. Там е направен от кал първият човек, там Авраам връзва Исак. Когато се молят, евреите по целия свят се обръщат с лице към това място. Първият свещен храм на планината е изграден от цар Соломон, а Вторият е бил издигнат на същото място.

Хълмът е толкова свят, че Съветът на равините забранява на евреите да се разхождат там, за да не тъпчат местата, по които някога е живяло най-свещеното същество на света.

— Никога не сте споменавали за плана ми — отбеляза на глас Закария.

— Наистина не съм — усмихна се тя.

Може би е добре, че се срещаме, помисли си той, защото също имаше няколко въпроса към нея.

— Бог никога не е отменял заповедта си да му изградим светилище — отбеляза тя. — Мюсюлманският контрол над Храмовия хълм е като нож в сърцето на всеки един от нас. А те нямат никакво намерение да го напускат.

Той знаеше, че арабите наричат хълма Благородното светилище — крайния пункт от пътуването на Мохамед до Йерусалим. Мястото, откъдето Пророкът се е възнесъл на небето. Там се намира Джамията на скалата — най-старата ислямска постройка в света. Тя е обърната с лице към Мека и е изградена точно на мястото на Втория храм.

— Изобщо не трябваше да се изтегляме от там — поклати глава жената. — Каква беше тезата на нашите политици през шейсет и седма? Че никога няма да има мир, ако контролът остане в наши ръце.

— Но какво се получи на практика? Отстъпихме възвишенията и въпреки това продължавахме да живеем в страх. Арабите постоянно ни заплашваха с агресия. И в крайна сметка го сториха. През седемдесет и трета. Войната Йом Кипур. Шест години след победоносния й край им върнахме всичко, което бяхме спечелили, подписвайки споразумението от Кемп Дейвид. Главни действащи лица — Картър, Бегин и Садат.

Проклетите американци отново се бяха намесили. Закария просто изрече на глас това, което мислеше.

— Все пак извлякохме поука от тези две войни — каза тя. — Проумяхме, че докато арабите се бият помежду си, няма да имат време за главния си враг.

Безполезна информация предвид онова, което беше последвало.

— Помня деня, в който свалиха израелското знаме от Джамията на скалата. Баща ми плачеше, аз също. Тогава взех решението никога да не отстъпваме нищо на враговете си.

Посланичката се наведе и започна да разглежда купчината полуизгнили документи.

— Лежат си тук в мрака и бавно се разпадат — промълви тя. — Колко тъжно.

— Като телата наоколо — добави той.

Тя се изправи.

— Искам да науча повече за вашите планове.

Достатъчно, въздъхна в себе си Закария.

— А аз искам да чуя какво знаете — отсече той.

Том направи опит да асимилира думите на Берлингер.

— Съгласен сте с мен?

— Двамата с Марк дълго спорихме по този въпрос. Той поддържаше становището, че тайната трябва да остане скрита, докато аз бях на мнение, че евреите трябва да получат свещените си съкровища. И защо не? Всички останали имаха своите — християни, мюсюлмани, будисти. Какво пречи и ние да се радваме и почитаме онова, което е скъпо за нас?

Том наблюдаваше Але, която внимателно попиваше всичко. После изведнъж реши да й предложи пълния текст на писмото.