Стив Берри - Загадката Колумб

— Ето това е всъщност е написал дядо ти.

Тя взе листа и започна да чете.

— Защо има напрежение между вас двамата? — пожелае да узнае Берлингер.

— Тя ме мрази.

— Вярно ли е? — попита равинът, обръщайки се към нея.

Але вдигна очи от хартията и ги закова в лицето на баща си.

— Защо ме измами?

— Заради лоялността ти към Саймън.

— Кой е Саймън? — попита Берлингер.

Том му обясни.

— Познавам го — кимна възрастният мъж. — Няколко пъти е идвал тук. Някои хора охотно приемат парите му.

— Но не и вие, така ли?

— Винаги съм подозрителен към непознати, които с лекота предлагат парите си.

— Той е много опасен — въздъхна Том. — Издирва съкровището на Храма, също като правителството на САЩ. Имате ли някаква представа защо?

Забеляза, че старецът беше изненадан от тази информация.

— Марк казваше, че някой ден тайната ще престане да бъде тайна. Страховете му бяха свързани основно с Германия и нацистите. Моите също, но повече с руснаците. Но и двамата не подозирахме, че опасността ще възникне отвътре, сред самите нас. Дали този Саймън издирва съкровището от името на всички евреи?

— Точно това е идеята му — обади се Але. — Мнението му съвпада с вашето. Време е нашите свещени съдове да излязат на бял свят.

— Но вие не сте съгласен — подхвърли равинът, обръщайки се към Том.

— Това е последното, което Саймън иска.

— Какви тогава са целите му?

— Баща ми твърди, че Закария представлява опасност — отвърна Але. — Може би не знаете, но преди години той беше известен журналист. Уволниха го заради един изфабрикуван репортаж. Имайте го предвид, преди да повярвате на приказките му.

Том стовари длани върху масата и скочи на крака.

— Писна ми от голямата ти уста! — извика той. — Изобщо нямаш представа какво се случи с този материал. Единственото ти желание е да повярваш, че съм мошеник и измамник — вероятно за да продължиш да ме мразиш. Чуй обаче какво ще ти кажа: като твой баща съм допускал много грешки. Мрази ме заради тях, след като толкова много го искаш. Но не ме карай да се чувствам виновен за нещо, което не съм извършил!

Пламтящите му очи се заковаха в нейните. Але дори не трепна.

Берлингер внимателно докосна ръката му. Том се обърна към равина, който леко кимна в знак, че трябва да се върне на мястото си.

— Сега вече трябва да вземем някои решения — тихо промълви Берлингер. — Важни решения. Елате с мен. И двамата.

Бене крачеше след Трей, който вървеше по петите на Франк Кларк. Никой не беше включил фенерчето си. Нямаше нужда. Ярката луна предлагаше предостатъчно светлина. Трей не отделяше поглед от показанията на джипиеса, който държеше в ръце. Франк напредваше уверено без помощта на електрониката.

— Върви точно към целта — тихо подхвърли Трей.

Нищо чудно, горчиво си помисли Бене. Особено след разговора им в имението. Никога не беше допускал, че старият му приятел може да го измами по такъв начин. И се беше подготвил. Под ризата му тежеше кобур с полуавтоматичен пистолет.

— Още петдесет метра — обади се Трей.

От далечината долетя грохот на падаща вода. Продължаваха да си пробиват път сред гъстата зеленина и не след дълго стигнаха до малко езеро. Водата се вливаше в него от двайсетина метра височина, вдигайки високи пръски. Малко по-надолу, вече укротена, изчезваше в гъстата гора. Такива водопади имаше с хиляди около имението на Бене. Ямайка се славеше с изобилие на водни ресурси. Франк включи фенерчето си. Лъчът пробяга по пенещата се повърхност на езерото, после се вдигна нагоре, към водопада.

— Входът на пещерата се намира зад падащата вода и представлява тясна цепнатина в скалата — поясни той. — Но не води за никъде. Фалшива следа.

— Тогава защо ни го показваш? — попита Бене.

Полковникът наведе фенерчето си към земята.

— Някога е водел към мината, но е бил запечатан преди много години. Мароните са залагали капаните си там с цел да прогонят любопитните.

— Какво искаш да кажеш, Франк?

— Че това, което ще видиш, е отнело живота на много хора.

Посланието беше ясно. Предстои ни рисковано начинание.

— Готов съм — обяви той.

— Пистолетът, който криеш под ризата си, няма да свърши работа. Ще се наложи да плуваш.

Бене съблече ризата си, свали кобура и го подаде на Трей. След това понечи да събуе панталона и ботушите си, но Франк го спря.

— Тези неща ще ти трябват.

— Добре де, какво да правя? — започна да се нервира Бене.