Стив Берри - Загадката Колумб

— Има и още нещо — промълви кметът.

Закария отвори очи и ги сведе към дребния мъж, който беше с трийсетина сантиметра по-нисък от него.

— Попитахте за документите, които някога са били съхранявани на тавана. Спазвайки обичаите, ние периодично ги заравяхме в земята. Но едновременно с това измислихме и друг начин да изпълним дълга си.

Закария се взря изпитателно в него.

— В старото гробище отдавна няма свободно място, а и никой не проявява желание да копае там. Безименните гробове са страшно много. По тази причина построихме крипта за съхраняване на документите, която използваме след края на войната. Оказа се, че системата работи. Проблемът ни е да я поддържаме в добро състояние. А това е трудно и изисква много пари.

Намекът беше ясен.

— Водим ежедневна борба за възстановяване на гробището и поддръжка на синагогите — продължи кметът. — Опитваме се да управляваме живота си, да си спомняме за миналото и да опазим своето наследство. С оглед на всичко това винаги сме насърчавали външните инвестиции. — Замълча за момент, после добави: — Когато това е възможно, разбира се…

— Вярвам, че една от моите фондации е в състояние да направи значително дарение за посрещане на тези разходи — обяви Закария.

— Много щедро от ваша страна — кимна кметът.

— Но за да преценя мащабите на това дарение, ще бъде най-добре да разгледам криптата и документите, които се съхраняват в нея.

Дребничкият мъж отново кимна.

— Разумна идея. Ще я осъществим веднага след молитвата.

Том наблюдаваше възрастния равин, изпълнен с подозрения. Нямаше никаква представа дали е човекът, за когото се представя. Но, от друга страна, изпитваше облекчение от факта, че пълният текст на посланието вече е достояние и на трета страна.

В главата му изплува предупреждението на онзи лукав тип от книжарницата:

Никога няма да разбереш дали това е истината, или пак сме ние.

В момента се чувстваше точно така.

— Кога за пръв път чухте за това? — попита той.

— През петдесетте, когато баща ви се появи тук. Майка му била чехкиня. Постепенно се сближихме и той сподели някои неща. Не всичко, но достатъчно.

Том наблюдаваше Але, която слушаше с напрегнато внимание. Би предпочел да говори с този човек насаме, но беше невъзможно.

— Марк беше много интересен човек. Двамата с него прекарвахме часове заедно. Той говореше нашия език, познаваше нашата история и нашите проблеми. Никога не научих всичко, което знаеше, но бях убеден, че то е много важно. Постепенно му повярвах и се съгласих да изпълня молбата му.

— Каква беше тя?

Уморените и насълзени очи на стареца изпитателно опипаха лицето му.

— Преди малко ме събудиха и ми предадоха нещата, които са на масата — продължи той. — В писмото се споменава моето име и хората решили, че трябва да бъда в течение. Прочетох го, а след това попитах как им е попаднало в ръцете. Отговориха ми, че го открили у човек, когато заловили, докато се опитва да проникне на тавана на синагогата. Веднага си спомних за друг мъж, в друго време, който беше пробвал да стори същото.

— Веднага се махай от там! — изкрещя Берлингер.

Мъжът, който се беше покатерил на металната стълба на Старата-нова синагога, просто гледаше надолу и клатеше глава.

— Дойдох тук да видя тайнствения голем и ще го сторя — обяви той.

Берлингер внимателно го огледа. Беше горе-долу на неговата възраст, наближаващ петдесет, но в по-добро физическо състояние — с гъвкаво тяло и живо лице под прошарената коса. Говореше чешки със силен американски акцент.

— Слизай, ти казвам! — извика равинът. — Горе няма нищо. Това са само легенди.

— Боже мили! — поклати глава мъжът. — Как е възможно да подценяваш силата на Йехуда Лева бен Бецалел!

Той остана впечатлен от факта, че непознатият знае пълното име на равин Льов. Малцина бяха гостите на Прага, които знаеха правилното име на великия духовен лидер. След войната комунистите затвориха границите. Никой не можеше да напуска страната, никой не можеше да влиза в нея. Нямаше представа как този американец се беше озовал тук. Вдигнал глава, той гледаше как натрапникът отваря украсената със Звездата на Давид врата, която стоеше незаключена още отпреди началото на войната. Миг по-късно главата му отново надникна навън.

— Ела горе — извика той. — Искам да говоря с теб.

Отдавна не се беше качвал на тавана. Там държаха старите ръкописи и документи, докато им дойде времето да бъдат закопани според изискванията на Тората. На източната стена на синагогата беше опряна дървена стълба, която улесни изкачването му до първото желязно стъпало. Нямаше отговор на въпроса защо реши да се подчини на непознатия и да поеме нагоре към тавана.