Стив Берри - Загадката Колумб

Бе му звъннал, готов да се извини за ранния час, но кметът го бе уверил, че всеки ден е на крак още от пет сутринта. Закария му бе обяснил ситуацията, а кметът бе предложил да се срещнат пред Старата-нова синагога точно в шест.

В момента стоеше пред главния портал. Кметът, дребничък мъж с гъсти мустаци и оредяла коса, пристигна.

Роча бе останал на улица „Парижка“, далеч от обхвата на камерите. Закария поздрави кмета на английски и двамата си стиснаха ръцете. Не знаеше много за този човек. По рождение християнин, той беше сменил вярата си още като младеж. С ортодоксални убеждения, твърд привърженик на Израел, но внимателен към централната власт в Прага — като повечето си предшественици. Прекалено отстъпчив за вкуса на Закария, но за щастие в момента той се нуждаеше именно от това.

Кметът извади връзка ключове и отвори вратата.

— Всяка сутрин идвам да се моля тук — поясни той.

Влязоха през главния портал в готически стил, украсен с преплетени лози. Дванайсет на брой — по една за всяко от племената. Светлината нахлу в преддверието, позволявайки му да види двата вкопани в пода метални сандъка. Преди много години ги бяха използвали за събирането на специални такси от евреите.

Обичаше този храм. Виенската синагога впечатляваше с красотата си, а тази тук — със своята простота. Масивни осмоъгълни колони крепяха извитите сводове, разделяйки правоъгълната зала. Всяка арка бе с по пет дървени ребра и той знаеше защо е така: в случай че бяха само четири, щяха да образуват кръст. Тронът на главния равин се издигаше под арката в източния край. Свещената Тора лежеше на масичка, защитена от желязна решетка и тежка завеса. Решетка ограждаше и подиума за молитви в центъра, наречен алмемор . Дървените скамейки за вярващите започваха от стената и запълваха по-голямата част от централното помещение. Над тях беше окачен голям аленочервен флаг със Звездата на Давид — подарък от Карл IV през 135 8 г. в знак на почит към евреите. Самият той приемаше подобни жестове резервирано, защото историята беше доказала тяхната неискреност.

Светлината на изгряващото слънце с труд си пробиваше път през дванайсетте тесни прозорчета, разположени високо, почти под тавана.

— Вие бяхте прав — обади се кметът. — Нощният патрул действително е заловил двама души, опитващи се да проникнат в подпокривното пространство. Случват се такива неща. Много хора вярват, че там горе се крие тайнственият голем .

— А вие не ги обезсърчавате, защото посетителите плащат.

— Кой съм аз, че да отричам легендите? Това не е моя работа. Моята работа е да пазя всичко това. За съжаление са нужни пари, много пари.

— Къде са двамата задържани?

— Тъкмо това е работата — вдигна пръст кметът. — Не са ги откарали в сградата, която използваме за задържане на нарушители. Обикновено ги разпитваме, а след това ги предаваме на полицията. Разбира се, тя бърза да ги освободи. Това е сериозен проблем. Но тези двамата са малко по-особен случай. Опитвам се да установя къде са задържани. По неизвестни причини никой от охраната не знае.

— Всяка сутрин ли идвате тук?

— Почти — кимна кметът. — Преди да дойдат туристите. Сега синагогата е само място за молитви.

Една достойна за завист привилегия, помисли си Закария.

— Какво има на тавана над нас?

— Нищо освен греди, изолация и покрив. Никакви глинени същества.

— Но този таван е служил като гениза в продължение на векове.

Всяка синагога разполага с нещо като склад за книги и документи. Талмудът забранява изхвърлянето на всички писмени свидетелства, съдържащи името на Бог. Те се пазят в продължение на седемдесет години, а след това се погребват на гробището.

— Вярно е — кимна кметът. — Горе се съхраняват всякакви неща от миналото, за да се предпазят от природните стихии. Но преди четирийсет години таванът бил основно почистен и оттогава насам стои празен.

Защо ли, запита се той. Дали защото преди това там се е съхранявало нещо ценно? Четирийсет години? Този отрязък от време съответстваше на част от живота на дядото на Сейган.

Чу как порталът се отваря и затваря. Кметът се извини и се отдалечи. Закария вече беше убеден, че Сейган го е излъгал. Надяваше се Але да научи нещо повече. След срещата с израелската посланичка в Австрия тревогата му нарасна. Никак не му беше приятно, че тя и американците се интересуват от него. Беше изпратил Роча да провери онзи контейнер за смет зад катедралата „Свети Стефан“ и той докладва, че трупът на Брайън Джеймисън действително е изчезнал. В пресата нямаше нито дума за убийството. Посланичката беше изпълнила обещанието си да разчисти бъркотията след тях.