Стив Берри - Загадката Колумб

Тъмната сянка се размърда в креслото насреща му.

— Някои неща просто не ги разбираш — отвърна Франк Кларк. — Може би защото си отгледан по различен начин, въпреки че в жилите ти тече маронска кръв. Бедността ни задушава, Бене. Безработицата е голяма. Ти живееш в това огромно и луксозно имение, караш каквито коли пожелаеш. Никога не си бил гладен, Бене, защото имаш пари, много пари.

— Говориш така, сякаш не одобряваш.

— Нищо подобно. За мен тези неща са без значение. Ти си ми приятел, когото винаги съм харесвал. Но другите не мислят така. Приемат парите ти, искат услуги от теб. Усмихват ти се, но не разкриват душите си.

— Вчера говореше друго — че на никого не му пука кой съм аз.

— Излъгах те.

Бене все по-малко харесваше онова, което чуваше. Винаги се беше чувствал част от маронската общност. За него тя беше голямото семейство, което винаги му беше липсвало. Защото на практика имаше само майка си и няколко братовчеди. Би трябвало отдавна да се ожени, да има деца, да създаде свое собствено семейство. Но досега не беше срещнал жената, която да го пожелае. Това може би се дължеше на репутацията му, но може би и на нещо друго. Беше сигурен само в едно: никой по никакъв начин нямаше да му нарежда какво да прави. Нито сега, нито когато и да било.

— Отивам в мината — тихо отрони той.

— Страхувах се, че точно затова ме повика.

— Ще дойдеш ли с мен?

— Нима имам друг избор?

— Кой е равин Берлингер? — попита Закария.

— Някогашният духовен водач на тази общност. Един от последните, които са преживели Холокоста.

— Оцелял е след нацистката окупация?

— Точно така — кимна кметът. — Изпратили го в Терезин заедно с още много евреи. Назначили го в управата на лагера със задачата да се грижи за хората.

Терезин бил сборният пункт за десетки хиляди чешки евреи, откъдето ги транспортирали към лагерите на смъртта. Мнозина обаче не стигнали до там, защото не успели да преживеят ужасните условия.

— Равинът е изключително уважавана личност — добави кметът. — След като е пожелал да разговаря с тези нарушители, това със сигурност ще стане.

Внушението беше ясно. Изборът на човека срещу него зависеше от подкрепата на подобни хора. Ако той бе кралят, Берлингер бе човекът, който създаваше кралете. И все пак…

— Искам да разбера на какво се дължи интересът му към тези чужденци.

— А какъв е вашият интерес?

— Мъжът, когото са заловили в синагогата, притежава нещо, което е мое. Искам си го обратно.

— Очевадно говорите за нещо, което е важно за вас.

— Така е.

Подбираше думите си с крайно внимание. Искаше да каже достатъчно, не много.

— Изпратих свой човек да разбере какво се случва. Не е ли по-добре да се помолим, докато се върне? Виждам, че слънцето вече изгрява…

Той кимна към високите прозорчета на източната стена, през които проникваха първите слънчеви лъчи. Гледка, на която евреите се бяха наслаждавали цели 700 години. Именно за тях правеше всичко това. През войната били ликвидирани над 100 000 негови братя, защото президентът на Чехия превърнал страната в германски протекторат. Един от първите приети закони бил свързан със забраната лекари от неарийски произход да се грижат за болните. На евреите било забранено и да посещават публични места — паркове, театри, киносалони, библиотеки, спортни състезания, плувни басейни. Те нямали право да заемат публични длъжности, пътували само в специални купета на опашката на влаковете, нямали право да използват обществените места по гарите. Позволявали им да пазаруват в точно определени часове от денонощието, а след осем вечерта не можели да излизат на улицата. Забранили им използването на телефони, а промяната на адресната им регистрация ставала само с предварително разрешение. Списъкът със забраните бил безкраен и в крайна сметка водел до арест и унищожение. Но нацистите не сринали Еврейския квартал. Синагогите останали недокоснати, включително Старата-нова. Дори гробището не било осквернено. Идеята била всичко това да се превърне в нещо като музей под открито небе. Екзотичен музей на една унищожена раса, което обаче не се случило.

През 1945 г. страната била освободена от Русия.

Всяка визита в Прага укрепваше решимостта му. В своята дълголетна история евреите винаги бяха уважавали силната власт, ясните мотиви и решителните действия — неща, които той възнамеряваше да предложи. Но кметът имаше право. Сега беше време за молитва. Сключи ръце зад гърба, наведе глава и помоли Бог да му помогне в трудното начинание.