Стив Берри - Наследството на тамплиерите

— Кои например? Съпругът ми работеше по много въпроси.

— Главният ми интерес е към Рен-льо-Шато. Разработката му върху така наречената голяма тайна на този град и земите, които го заобикалят.

— Вие ли сте човекът, който купи книгата?

Той вдигна ръце, уж се предаваше.

— Не съм аз и точно затова поисках да разговаряме. Участвах в наддаването чрез посредник, но — както и вие, сигурен съм — бях шокиран от крайната цена.

Тя тръгна из кралската гробница, за да спечели малко време за размисъл. Огромни картини красяха ослепителните мраморни стени. Пет саркофага заемаха центъра под огромния сводест таван.

Мъжът направи жест към ковчезите.

— Кристиян Четвърти се смята за най-великия монарх на Дания. Както Хенри Осми за Англия, Франсоа Втори за Франция и Петър Велики за Русия. Променил е страната си из основи. Оставил е следи от делата си навсякъде.

Тя не се интересуваше от подобен урок по история.

— Какво искате?

— Позволете ми да ви покажа нещо.

Пристъпи към металната решетка на входа на параклиса. Тя го последва.

— Според легендата тази решетка е направена от самия дявол. Изяществото на изработката е невероятно. Съдържа монограмите на краля и кралицата и множество приказни създания. Но погледнете внимателно долната част.

Тя се загледа и забеляза гравираните в метала думи.

— Гласят следното: „Caspar Fincke bin ich genannt, dieser Arbeit bin ich bekannt“. Тоест: „Каспар Финке се наричам и с този труд на слава се обричам“.

Тя извърна лице към него.

— Какво точно искате да кажете?

— Върху Кръглата кула в Копенхаген около ръба на терасата на покрива също има желязна решетка. Финке е проектирал и нея. Изработил я е ниска, за да може окото да се наслаждава на гледката, но това, от друга страна, улеснява скачането.

Тя схвана мисълта му.

— Мъжът, който скочи оттам днес, е работел за вас?

Той кимна.

— Защо умря?

— Рицарите на Христа уверено водят божиите битки, без да се боят, че извършват грях с убийството на врага, нито пък се страхуват от собствената си смърт.

— Той се самоуби.

— Когато се наложи да убиеш или да приемеш смъртта, това не е престъпление, а слава.

— Май не знаете да отговаряте на въпроси.

— Просто ви цитирам един велик теолог, написал тези думи преди осемстотин години — усмихна се мъжът. — Свети Бернар от Клерво.

— Кой сте вие?

— Защо не ме наричате Бернар?

— Какво искате?

— Две неща. Първо, книгата, която и двамата загубихме в наддаването. Но осъзнавам, че не можете да ми я осигурите. А второто все пак е у вас. Изпратили са ви го преди месец.

Тя успя да се овладее навреме. Този човек определено бе наясно със задачата й.

— И какво е то?

— О, изпитвате ме. Мъчите се да прецените доколко може да ми се вярва. Е, добре. Пратката, която сте получили, е съдържала дневник, принадлежал някога на съпруга ви. Личен дневник, който е водел чак до ненавременната си смърт. Изкарах ли изпита?

Тя не отговори.

— Искам този дневник.

— Защо е толкова важен?

— Мнозина смятаха съпруга ви за чудат. За странен. Представител на ново езотерично течение. Академичната общност му се надсмиваше, а пресата го подиграваше. Но според мен той бе гениален. Виждаше неща, които никой друг не забелязваше. Погледнете само колко е постигнал. Та той постави началото на цялата днешна притегателна сила на Рен-льо-Шато. Книгата му бе първата, която изтъкна пред света чудесата на това кътче. Продаде се в петмилионен тираж из целия свят. Истинско постижение.

— Съпругът ми е продал доста книги.

— Четиринайсет, ако не се лъжа, но нито една в мащабите на първата, „Съкровището в Рен-льо-Шато“. Благодарение на него сега има стотици книги на тази тема.

— Какво ви кара да смятате, че разполагам с дневника на съпруга ми?

— И двамата знаем, че в момента щеше да е у мен, ако не бе намесата на мъж на име Котън Малоун. Доколкото съм осведомен, някога е работел за вас.

— Какво точно?

Като че ли непрестанното предизвикателство му допадаше.

— Вие сте служител на американското Министерство на правосъдието и оглавявате звено, наречено „Проект Магелан“. Дванайсет адвокати, всеки един избран лично от вас, които работят под вашето ръководство и решават, нека ги наречем, деликатни въпроси. Котън Малоун дълго време е бил ваш служител. Но миналата година се е пенсионирал предсрочно и сега притежава книжарница в Копенхаген. Ако не бяха неумелите действия на моя помощник, щяхте да се насладите на лек обяд с мистър Малоун, да се сбогувате с него и да дойдете тук за търга, което е и истинската цел на посещението ви в Дания.