Шила Бьорлинд - Прилив

- Да. Но последният разговор е бил по-дълъг?

- Да... Ядосах се, честно казано, за четвърти път някой ми се обаждаше и мълчеше в слушалката. Затова, избухнах. Казах какво мисля за подобни малодушни опити за сплашване и прекъснах връзката.

- Значи не сте имали представа, че се е обаждал Нилс Венд?

- Нямах никаква представа. Как бих могъл да се досетя? Той изчезна преди двайсет и седем години.

- Знаете ли къде е бил?

- Не. А вие?

- Живял е в Мал Паис в Коста Рика. Никаква връзка ли не сте поддържали?

- Не. Мислех, че е умрял.

Магнусон се помоли Богу изражението му да не издава какво му минава през ума. Мал Паис? Коста Рика? Сигурно там е „неизвестното място“, където е оригиналният запис!

- Ще ви помоля да не напускате Стокхолм в близките дни.

- Забранявате ми да пътувам? - удиви се Магнусон.

- Не, нищо подобно - намеси се неочаквано адвокатката му.

Магнусон неволно се усмихна. Усмивката изчезна бързо, когато забеляза погледа на Мете. Ако бе успял да прочете мислите й, вероятно щеше да изчезне още по-бързо.

Мете бе убедена, че лъже.

Навремето, не чак толкова отдавна, районът около площад „Нютрогет“ беше пълен с всякакви магазинчета с всякаква стока за продан. Най-често със също толкова чудати собственици. Но като сянка от етническия залез повечето бяха пометени, когато нови жители с нови изисквания завзеха квартала и го превърнаха в моден подиум за хипстъри. Сега оцеляваха само шепа от някогашните магазини. Едва-едва. И ги разглеждаха предимно като любопитни и екзотични елементи от уличния пейзаж. В единия продаваха стари книги. Собственикът - Рони Редльос - го бе наследил от майка си.

Магазинът изглеждаше като типична старомодна антикварна книжарница. Пълен с книги. С рафтове от пода до тавана, купища книги върху маси и етажерки. „Великолепна бъркотия от съкровища“, както пишеше на табелката над витрината. Рони имаше фотьойл с износена тапицерия до стената със стандартна лампа от Първата световна война, наклонена над него. Сега той седеше там с книга в скута. „Котката Клас в Дивия запад“ - за приключенията на популярен, но ексцентричен шведски комиксов герой.

- Бекет в комиксов формат! - каза Рони.

Затвори книгата и погледна към мъжа, седнал на табуретка в другия край на магазина. Мъжът нямаше дом и се казваше Том Стилтон. При Рони често идваха бездомници.

Той имаше голямо сърце и известна платежоспособност, която му позволяваше да купува книги, намерени в казани за боклук или на други места. Рони никога не питаше. Плащаше всяка книга и помагаше на бездомник. После най-често хвърляше книгите в някой казан за боклук и след седмица-две ги виждаше отново.

И така нататък.

- Ще ми дадеш ли сако назаем? - попита Стилтон.

Познаваше Рони отдавна. Не само в качеството си на бездомник. При първата им среща на летище „Арланда“ Стилтон бе арестувал двамина спътници на Рони, който бе организирал групова екскурзия до Музея на пениса в Рейкявик. Другарите му бяха пийнали повечко твърд алкохол но време на обратния полет от Исландия.

Не и Рони.

Той не пиеше, поне не повече от веднъж годишно. Тогава пиеше, докато падне. В този ден любимото му момиче изчезнало под леда на доковете в Хамарби и се удавило. В този ден - годишнината от смъртта й Рони слизаше на вълнолома, откъдето тя бе скочила върху леда, и пиеше, докато изпадне в несвяст. Приятелите му познаваха отлично ритуала и внимаваха да не го нарушават. Стояха настрани, докато Рони се напие докрай. После го прибираха в магазина и го слагаха на леглото във вътрешната стая.

- Трябва ти сако? - попита Рони.

- Да.

- Погребение?

- Не.

- Имам само черно.

- Става.

- Избръснал си се.

- Да.

Стилтон се беше избръснал и дори се бе подстригал. Не твърде спретнато, но достатъчно, та косата му да не провисва от всички страни. Сега му трябваше сако, за да изглежда сравнително прилично. И малко пари.

- Колко?

- Колкото за един билет за влака. До Линкьопинг.

- Какво ще правиш там?

- Ще помогна на младо момиче.

- Колко младо?

- Двайсет и три.

- Разбирам... Значи не е чела „Диви детективи“.

- Какво е това?

- Мастурбация на високо литературно равнище. Един момент!

Роби се скри в ниша и се върна с черно сако и банкнота от 500 крони. Стилтон пробва сакото. Беше му възкъсо, но колкото - толкова.

- Как е Бенсеман?

- Зле - отговори Стилтон.

- Добре ли са очите му?

- Така мисля.

Отношенията на Рони Редльос с Бенсеман бяха по-различни, отколкото със Стилтон. Бенсеман беше чел много, Стилтон - не. От друга страна, Стилтон не беше алкохолик.