Шила Бьорлинд - Прилив

- Чух, че си се свързал с Абас? - каза Рони.

- Как разбра?

Рони му подаде тънка книга с меки корици.

- Чака за нея почти цяла година. Онзи ден ми попадна. „В чест на приятелите“ - суфистки поеми, преведени от Ерик Хермелин, барона...

Стилтон взе книгата и прочете заглавието.

Прибра я в джоба си.

За да върне услугата.

Беше получил сако и 500 крони.

Мариане Боглунд вървеше към белосаната си къща с терасирана градина в покрайнините на Линкьопинг. Вече виждаше портата. Наближаваше седем вечерта и с крайчеца на окото си тя зърна фигура, облегната на стълба на уличната лампа от другата страна на шосето. Лампата осветяваше слабоват мъж с ръце в джобовете на възкъсо черно сако. Мариане се поколеба за миг. После погледна към мъжа, който вдигна длан за поздрав. Невъзможно, помисли си тя. Макар че вече беше разбрала кой е.

- Том?

Стилтон прекоси улицата, без да откъсва очи от Мариане. Спря на два метра пред нея. Мариане не се церемонеше.

- Изглеждаш ужасно.

- Да ме беше видяла тази сутрин...

- Не, благодаря. Как си?

- Добре. Имаш предвид...

- Да.

- Добре. По-добре.

Погледаха се секунда-две. И двамата не искаха да се впускат в разговор за здравословното състояние на Стилтон. Особено на тротоара пред дома й.

- Какво искаш?

- Нужна ми е помощ.

- Пари?

- Пари ли?

Стилтон я погледна така, че й се прииска да си прехапе езика. Беше проявила изключителна нетактичност.

- Трябва ми помощ за това.

Стилтон извади найлоновото пликче с диадемата от Нордкостер.

- Какво е това?

- Диадема. Трябва ми ДНК анализ на космите. Може ли да се поразходим малко?

Стилтон посочи към другия край на улицата. Мариане се обърна леко към къщата и видя как мъж се движи из слабо осветената кухня. Дали ги е забелязал?

- Няма да те бавя.

Стилтон тръгна. Мариане остана там, където беше. Типично за Том - появява се неканен, изглежда като развалина и предполага, че той командва парада.

Отново.

- Том.

Стилтон погледна през рамо.

- Каквото и да искаш, това е неправилен начин да го получиш.

Стилтон спря. Обърна се, сведе леко глава и после я вдигна отново.

- Съжалявам. Изгубил съм форма.

- Личи си.

- Социалните норми... Съжалявам. Наистина се нуждая от помощта ти. Ти решаваш. Да поговорим тук или по-късно. Или...

- За какво ще ти послужи ДНК анализът?

- Да го сравня е ДНК проба от убийството на Нордкостер.

Стилтон предполагаше, че ще я заинтригува. Излезе прав.

Мариане беше живяла с него, докато разследваха случая. Знаеше отлично колко усилия бе вложил и какво му бе струвало това. И на нея. Сега се бе появил отново. Във физическо състояние, което прорязваше дълбоко част от душата й, но тя пропъди чувството. По много причини.

- Обясни ми.

Мариане тръгна напред, без да съзнава какво прави. Настигна Стилтон точно когато той подхвана историята. Как диадемата е открита на брега през същата вечер, когато са убили жената. Как се е озовала в кутия с находки на малко момче, намерена е преди ден-два и е предадена на млада студентка в Полицейския колеж. Оливия Рьонинг.

- Рьонинг?

- Да.

- Дъщерята на...?

- Да.

- И сега искаш да провериш дали съвпадат. ДНК пробата от диадемата с ДНК пробата от жертвата на Нордкостер?

- Да. Ще го направиш ли?

- Не.

- Не можеш или не искаш?

- Грижи се за себе си.

Мариане се обърна и тръгна отново към бялата къща. Стилтон я изпрати с очи. Ще погледне ли назад? Не. Тя никога не поглеждаше назад. Вземаше решение и точка. Никакви колебания.

- Кой беше той?

По целия път до входната врата Мариане обмисляше как ще отговори на този въпрос. Знаеше, че Торд ги е видял през прозореца на кухнята. Видял ги е да вървят по улицата. Знаеше, че трябва да внимава.

- Том Стилтон.

- Нима? Той? Какво търси тук?

- Искаше да му помогна за ДНК проба.

- Нали е напуснал полицията?

- Да.

Мариане окачи сакото си на своята закачалка. Всички от семейството имаха свои закачалки. Децата, тя и Торд. Децата бяха от предишния брак на Торд - Емили и Якоб. Тя ги обичаше. Харесваше й, че Торд държи на порядъка. Дори в антрето. Такъв си беше. Всичко на мястото си и никакви експерименти в леглото. Работеше като администратор. Отговаряше за спортните площадки в Линкьопинг. Беше в добра физическа форма, в добра умствена форма, с добри обноски... в много отношения като младия Стилтон.

В много отношения не.

Онези, които я бяха подтикнали да се хвърли с главата надолу в бездна от страст, хаос и най-сетне след осемнайсет години - да се откаже. И да напусне Стилтон.