Шила Бьорлинд - Прилив

Стилтон взе картичката.

- И както казах, това си остава между...

- Разбира се.

Клинга кимна и тръгна към вратата. Обърна се, преди да стигне до нея.

- Има още нещо. На един от филмите, заснет тук, в караваната, първо се вижда как гол мъж прави секс с Вера Ларшон. На това легло.

- Да?

- Имаш ли представа кой е?

- Бях аз.

Клинга се сепна. Стилтон го погледна право в очите.

- Но това е между нас.

Клинга кимна, излезе през вратата и едва не се блъсна в крайно развълнуваната Оливия Рьонинг. Тя го погледна мимоходом, влезе вътре и затръшна вратата след себе си.

- Кой беше този?

- От общината.

- Аха... Е, знаеш ли какво ти нося?

Оливия вдигна пред Стилтон найлоновия плик с диадемата.

- Диадема - каза Стилтон.

- От заливите Хаслевикарна! Намерена същата вечер, когато са убили жената! От Уве Гардман, до следи от стъпки или на жертвата, или на някого от извършителите.

Стилтон погледна плика.

- И защо не ни я даде тогава? През 1987 година?

- Не знам. Бил е на девет и не е разбирал, че е от значение. За него е била просто находка.

Стилтон посегна да вземе плика.

- Има косъм в диадемата. Черен - каза Оливия.

Сега Стилтон разбра точно накъде се е насочил снарядът „Рьонинг“.

- ДНК?

- Да.

- Защо? - попита Стилтон.

- Е, ако косъмът е от жертвата, не представлява интерес, но ако не е?

- Тогава може би е от извършителите?

- Да.

- Някой с диадема?

- Възможно е единият да е бил жена.

- Няма информация да е имало друга жена.

- Кой го казва? Уплашено деветгодишно момче, наблюдавало доста отдалеч през нощта. Видяло е тъмни фигури, чуло е жена да пищи. Помислило си е, че са трима-четирима души, но не е забелязало дали има повече от една жена на брега. Нали?

- Пак стигна до Джаки Берилунд, нали?

- Не казах такова нещо.

Но си го помисли. И го почувства. Щом Стилтон спомена името, то надигна пулсиращ гняв в главата й. Внезапно усети, че има много лични причини да преследва Джаки Берилунд.

Асансьор и котка.

Най-вече котка.

Но това нямаше нищо общо със Стилтон.

Той я погледна косо. Разбираше, че в доводите на Оливия има логика.

- Трябва да говориш с хората от отдела за стари случаи.

- Те не проявяват интерес.

- Защо?

- Случаят не е „достъпен“ според Вернер Брост.

Погледите им се срещнаха. Стилтон сведе очи.

- Но бившата ти съпруга работи в криминалната лаборатория... - каза снарядът.

- И как разбра, по дяволите?

- Разбрах, защото съм дъщеря на Арне.

Стилтон се усмихна бегло. Малко тъжно, помисли си Оливия. Близки приятели ли са били с татко?

Щеше да го попита при сгоден случай.

Помещението беше типична стая за разпити, мебелирана съвсем подходящо. От едната страна на масата седеше Мете Улсетер с два листа А4 пред нея. От другата страна - директорът на „Магнусон Уърлд Майнинг“. Днес в тъмносив костюм, виненочервена вратовръзка и адвокат. Жена, привикана по спешност в полицейската централа, за да присъства на разпита. Бертил Магнусон нямаше представа за какво ще го разпитват, но винаги вземаше предпазни мерки.

- Разпитът се записва - каза Мете.

Магнусон погледна към адвокатката. Тя кимна леко. Мете натисна бутона за запис и посочи датата, часа, мястото и кой присъства.

После разпитът започна.

- При срещата ни пред два дни отрекохте да сте общували скоро с убития Венд. Казахте, че нито сте го виждали, нито сте го чували от близо двайсет и седем години. Вярно ли е?

- Да.

Бяха довели Магнусон с полицейска кола от Свеавеген до полицейската централа на Полхемсгатан. Той изглеждаше забележително спокоен. Мете долови дискретен мъжки парфюм и лек дъх на пурета. Сложи очила за четене и погледна към листа пред себе си.

- В понеделник, 13 юни, в 11:23 предиобед, Нилс Венд се е обадил от мобилния си телефон на телефон със следния номер.

Обърна листа така, че Магнусон да види цифрите.

- Това ли е вашият телефонен номер?

-Да.

- Разговорът е продължил единайсет секунди. Същата вечер в 19:32 Венд се е обадил на същия телефон. Разговорът е продължил деветнайсет секунди. Следващият разговор е на друг ата вечер, вторник, 14 юни. Продължил е двайсет секунди. Четири дни по-късно, в събота, 18 юни, в 15:45 Венд пак се е обаждал на същия мобилен телефон. Този разговор е по-дълъг малко повече от една минута.

Мете свали очилата за четене и погледна към мъжа срещу себе си.

За какво разговаряхте?

- Не сме разговаряли. Получавах обаждане, вдигах, никой не ми отговаряше. След кратко мълчание връзката прекъсваше. Предположих, че е анонимен зложелател, който се опитва да ме сплаши. Напоследък са взели на прицел компанията ни, както вероятно знаете.