Шила Бьорлинд - Прилив

Извади я от кутията.

Чудно, бяха останали дори няколко косъмчета от Ирис. След толкова години. Но? Уве огледа диадемата под настолната лампа. Ирис беше руса. Тези косми изглеждаха много по-тъмни. Почти черни. Странно.

Уве се замисли. Кога беше намерил диадемата? Не беше ли същата вечер, когато... да му се не види... да, точно така! Внезапно си спомни кристално ясно. Как видя диадемата сред водораслите до новите дири в пясъка, а после... после чу гласовете надолу по брега и се скри зад скалите!

През онази нощ, когато имаше висок прилив.

Абас измъкна ножа от рамката на фотьойла. Оливия изпи чая и си тръгна. Той я изпрати до вратата. И толкова. Сега взе мобилния си телефон, набра номер и зачака. Получи отговор. На един от двата си майчини езика - френски - обясни какво иска на човека от другата страна на линията.

- Колко време ще ти трябва? - попита.

- Два дни. Къде ще се срещнем?

- В Сан Хосе, Коста Рика. Ще ти напиша съобщение.

Прекъсна връзката.

Трима души вървяха по коридора в Националния криминален отдел. И тримата току-що се бяха събудили, но бяха съсредоточени и готови.

Мете беше събрала екипа си рано-рано - в 06:30 всички бяха в стаята. Десет минути по-късно тя им съобщи информацията, която предния ден бе получила от Оливия. Към нея Лиса Хедквист добави разговора си с Гардман предишната вечер. Той всъщност не съдържаше нищо ново. Но сега знаеха къде е живял Венд, преди да се върне в Швеция. На стената окачиха голяма карта на Коста Рика. Мете посочи Мал Паис на полуостров Никоя.

- Изпратих свой сътрудник там.

Никой не реагира. Всички знаеха, че тя знае какво прави.

Босе Тюрен застана до работната дъска. Предишната вечер на излизане от апартамента на Абас Мете му се бе обадила и му бе съобщила необходимата информация, която да му послужи като отправна точка.

- Очертах маршрута на Венд - каза Босе. - На летището в Сан Хосе в Коста Рика е използвал същото име, с което е наел колата тук - Дан Нилсон.

- Кога?

- Петък, 10 юни, в 23:10 часа местно време.

Босе записа информацията върху дъската.

- Какъв паспорт е използвал?

- Работим по въпроса. Самолетът е летял до Лондон през Маями, кацнал е в 06:10. После Венд е взел самолет до „Ландветер“, Гьотеборг. Пристигнал е в 10:35 часа в неделя, 12 юни.

- Пак като Дан Нилсон?

- Да. От „Лендветер“ е взел такси до Централна гара и предвид факта, че са го видели на Нордкостер по-късно вечерта, вероятно е заминал направо за Стрьомстад и е пътувал с ферибота до острова.

- Да. Благодаря, Босе. Спа ли изобщо?

- Не. Но няма проблем.

Мете го погледна одобрително.

Бързо свързаха информацията на Босе с предишните му разкрития за движението на Венд след напускането на Нордкостер. Сега имаха нова маршрутна карта, започваща от Сан Хосе в Коста Рика до хотел „Уден“ на Карлсберисвеген. През Нордкостер.

- Техниците се обадиха за телефона на Венд. Проработил е.

Един от по-възрастните следователи приближи до Мете с прозрачна папка.

- Чете ли доклада?

- Да.

- Нещо ценно?

- Да, струва ми се.

Меко казано, помисли си Мете, след като бързо прегледа доклада. Освен всичко друго, той съдържаше подробен списък с обаждания.

С дати и точен час.

Уве Гардман се бе обадил на Оливия късно предишната вечер и й беше разказал за диадемата. С черни косми. Дали находката му представлява интерес?

Вероятно.

Освен това бяха помолили Гардман да замести колега и да изнесе лекция по морска биология в Стокхолм. Смяташе да пътува със сутрешния влак.

- Лоби барът в „Роял Викинг“. До Централна гара. Устройва ли те? - попита Оливия.

- Да.

Гардман влезе в бара по избелели сини джинси и черна тениска. Със слънчев загар и изсветляла от слънцето коса. Оливия огледа младия мъж и се запита дали е необвързан. После отмести очи. Гардман отиде до бара и поръча еспресо. Взе си кафето, озърна се, погледна си часовника и видя тъмнокосо момиче до панорамния прозорец. Отпи глътка кафе и зачака. След още една глътка Оливия вдигна глава и пак погледна мъжа до бара.

- Оливия Рьонинг? - попита Гардман.

Изненада я, но тя кимна. Гардман приближи до нея.

- Уве Гардман.

- Приятно ми е.

Гардман седна до нея.

- Колко си млада - каза той.

- Нима? Какво имаш предвид?

- Е, знаеш как е... Чуваш глас по телефона и си представяш как изглежда човекът. Мислех, че си по-голяма.

- На двайсет и три съм. Носиш ли диадемата?

- Да.

Гардман извади прозрачно найлоново пликче. Оливия огледа диадемата, а Гардман й разказа къде я е открил.