Шила Бьорлинд - Прилив

- Тогава?

Оливия забеляза как Мете и Стилтон се спогледаха и бързо постигнаха мълчаливо съгласие.

После поискаха сметката.

Рядко се намираше причина Мете да посети казино „Космопол“. Едрата жена привлече доста погледи, когато влезе в една от игралните зали. Пръв я забеляза Абас. Още от прага. Размениха си бърз поглед и той веднага разбра, че скоро ще трябва да предаде щафетата на друго крупие.

Стилтон и Оливия стояха облегнати върху колата на Мете недалеч от казиното. По пътя от „Стационе“ Оливия получи кратко описание на човека, с когото щяха да се срещнат. Абас ел Фаси. Бивш продавач на чанти, а понастоящем крупие с добра репутация. Изпълнявал мисии под прикритие и за Мете, и за Стилтон.

Всеки път се справял все по-блестящо и ги убедил, че могат спокойно да му поверяват задачи, изискващи по-заобиколен начин на действие.

Като тази.

Когато не искат да замесват местната полиция и да се препъват в бюрокрацията, за да получат позволение да си свършат работата съобразно официалните правила.

Така че щяха да използват другия начин.

Абас.

Оливия погледна към Стилтон.

- Винаги ли?

Стилтон бе обрисувал накратко миналото на Абас. Без да се впуска в подробности. Премълча, разбира се, как с негова помощ Абас се бе измъкнал от полукриминалното благо, а Мете и Мортен го бяха приютили в дома си. Където по време на изпитателния срок се бе превърнал в член на семейството. Главно благодарение на седемгодишната Йолене, която бе успяла да го извади от изключително твърдата му черупка. Благодарение на нея той се бе осмелил не само да приеме грижата и обичта на семейството, но и да откликне на чувствата им. Грамадна крачка за сирак от Марсилия. До ден днешен Улсетерови продължаваха да смятат Абас за член на семейството.

А той самият бдеше като ястреб над Йолене.

И носеше нож.

- Винаги - каза Стилтон.

Беше подхвърлил, че Абас обожава хладните оръжия. И не се разделя с ръчно изработения си нож.

- Ами ако го изгуби?

- Има пет.

Мете и Абас излязоха от казиното и тръгнаха към колата. Стилтон се беше подготвил за срещата е Абас. За последно се бяха виждали преди доста време. При обстоятелства, които Стилтон предпочиташе да не си спомня.

Сега пътищата им се пресичаха отново.

Но се получи както обикновено с Абас. Бърз поглед, кимване и готово. Когато Абас седна в колата до Мете, Стилтон усети колко му е липсвал.

Мете предложи да отидат в дома на Абас. На Далагатан. Без да помисли за строежа па новата линия на метрото. И за грамадния изкоп на Ванадисвеген бъдеща станция за удобство на работещите, но засега просто яма, заела цяла пресечка около жилището на Абас. Сградата вибрираше от подземните експлозии и Абас често поглеждаше съчувствено към църквата „Свети Матей“ отсреща, където Бог се бореше да задържи тухлите на място.

Сега всички седяха в дневната му. Мете му обясни защо са дошли. Посещение на Мал Паис в Коста Рика и претърсване на къщата, където е живял Нилс Венд. Чрез своите канали тя ще уреди местната полиция да му съдейства до известна степен. Абас обаче трябва да се погрижи лично за главната задача.

Както намери за добре.

Мете ще покрие разходите.

После му описа подробно случая и какво са разкрили досега. Абас попиваше всяка дума. Мълчаливо.

Когато Мете приключи със своя случай, Стилтон вметна още една молба:

- Ако ще ходиш там, виж дали ще откриеш връзка между Венд и жената, убита на Нордкостер през 1987 година. Възможно е да са се срещнали в Коста Рика и Венд да я е изпратил в Швеция да вземе нещо, скрито в лятната му вила на острова. Става ли?

Оливия се изненада. Забеляза как Стилтон, без дори да я погледне, си присвои една от „конспиративните й теории“. Такъв си е, помисли си тя. Ще го запомня.

Зачакаха отговора на Абас.

Оливия не бе продумала през цялото време. Сега усети как между другите грима има особена химия, простираща се далеч в миналото. В тона им се долавяше дълбоко уважение. Бе забелязала също и как Стилтон и Абас се поглеждат от време на време. Бързи погледи, сякаш между тях има нещо неизречено.

Какво ли?

- Ще отида.

Абас каза само толкова. Попита обаче дали някой иска чай. Мете и Стилтон отговориха, че трябва да си тръгват, и отказаха - не, благодаря. Докато вървяха към коридора, Оливия каза „да, моля“.

- С удоволствие бих изпила една чаша.

Не знаеше защо всъщност го каза, но имаше нещо у Абас. Той я очарова още в мига, щом седна в колата с едно плавно и грациозно движение. И с аромата. Не парфюм, а нещо друго, непознато. Сега той донесе сребърен поднос с чай и чаши върху него.