Шила Бьорлинд - Прилив

- Но той прояви изключително любопитство?

- Може да се каже. После напусна Мал Паис. На другата вечер се върнах да взема нещо. Бях си забравил шапката там, но него го нямаше. Две деца играеха край къщата, но не знаеха къде е. Само, че е заминал... очевидно...

- Бил е на Нордкостер.

- Така ли?

- Да.

- И сега е мъртъв?

- За жалост. Всъщност къде си сега?

- Вкъщи. На Нордкостер.

- Планираш ли пътуване до Стокхолм?

- В момента не.

- Добре.

Оливия благодари на Гардман - всъщност причините за това бяха много повече, отколкото той съзнаваше. После прекъсна връзката и веднага набра номера на Стилтон.

Стилтон стоеше пред търговския център „Сьодерхаларна“ и продаваше „Местоположение Стокхолм“. Не вървеше добре. Две списания за един час. Не защото нямаше хора наоколо, а защото буквално всички ходеха с мобилен телефон, притиснат към ухото, или пък в ушите им бяха пъхнати слушалки. Сигурно мутираме, помисли си Стилтон. Нова раса. Хомо дигиталис - онлайн версия на неандерталеца. Тогава мобилният му телефон звънна.

- Оливия е! Знаеш ли какво научих току-що за Нордкостер?

- Нали щеше да спреш. Каза, че...

- Преди седмица Нилс Венд се е срещнал с момчето... със свидетеля Уве Гардман! В Коста Рика!

Стилтон замълча. Мълча дълго.

- Странно... - каза най-сетне.

- Нали?

Развълнуваната Оливия му обясни бързо как Гардман е разказал на Венд за убийството край брега и как веднага след това Венд се върнал в Швеция. В Нордкостер. След повече от двайсет и седем години.

- Защо го е направил? - попита тя.

Защо историята на Гардман бе предизвикала такава реакция. Все пак Венд беше изчезнал три години преди убийството. Имал ли е някаква връзка с убитата жена? Нали предполагали, че е латиноамериканка?

- Оливия... - опита се да я прекъсне Стилтон.

- В Коста Рика ли са се запознали? Ами ако Венд я е изпратил да вземе нещо, скрито в лятната му вила?

- Оливия!

- Ами ако са я измъчвали във водата, за да признае какво търси? Хора, които са били осведомени, че ще дойде, и са я проследили? Дали...

- Оливия!

- Да?

На Стилтон му бе дошло до гуша от конспиративните й теории.

- Трябва да говориш пак с Мете.

- Добре? Разбира се, абсолютно!

- И се придържай към фактите. За Гардман и Венд. Тя ще свърши останалото.

- Добре. И ти ще дойдеш, нали?

Реши да се съгласи. А и беше свалил бинта и сега главата му бе превързана с голям пластир - далеч по-дискретно. Уговориха си среща в ресторант. Оливия се свърза с Мете, която тъкмо вървеше към колата си. Мортен и Йолене бяха на танцов спектакъл в града и щяха да се приберат късно вкъщи. Затова смяташе да вечеря набързо в малък ресторант в Салцьо-Дувнес.

- „Стационе“ - каза Мете.

- Къде се намира?

- В червената сграда на гарата. По железопътната линия в Салцьо.

Сега седяха там, върху дървена платформа зад красивата гара, край малка кръгла маса на няколко метра от влаковете, които пристигаха и заминаваха точно пред тях. Странно континентална атмосфера на фона на залязващото слънце. Ресторантът беше семеен и извънредно популярен сред местните - добра храна и много гости, което значеше, че ще се примирят с малката маса до перона. Не възразиха. Устройваше ги идеално. Никой не седеше наблизо и нямаше опасност да ги подслушат. Особено когато Мете осезаемо повиши глас веднъж-дваж.

- В Коста Рика?

Най-после имаше отговор на въпроса, над който дълго си бе блъскала главата преди двайсет и седем години. Най-после знаеше къде се е крил Нилс Венд през всичките тези години.

- В Мал Паис. На полуостров Никоя - каза Оливия.

- Невероятно!

Оливия се възгордя, че предизвиква такава реакция от страна на опитен детектив. Изглеждаше изключително доволна, когато Мете веднага се обади на Лиса Хедквист и я помоли да се свърже е Уве Гардман и да го разпита за Коста Рика. Информацията за мястото, където Венд се е намирал, беше далеч по-важна за Мете от вероятната му връзка с убийството на Нордкостер. Вярно, давността на случая не беше изтекла, но в момента трябваше да се съсредоточи върху по-актуалното разследване. Освен това чувстваше, че нордкостерският случай все още принадлежи на Том.

Тя изключи мобилния си телефон и погледна към него.

- Трябва да посетим мястото.

- Мал Паис?

- Да. Къщата на Венд. Там сигурно има материали, които ще ни помогнат при разследването. Вероятно ще разберем мотива за убийството или причината да изчезне. Но е малко сложно...

- Защо? - попита Оливия.

- Защото не съм на „ти“ с костариканската полиция. Работят мудно, много бюрокрация...