Шила Бьорлинд - Прилив

- А след около час я навестил в бунгалото й, нали?

- По-скоро след около два часа. Някъде преди полунощ - уточни Мете. - С по-голяма точност знаем, че е взел таксиметрова лодка от Западния кей в полунощ. Оставили са го в Стрьомстад. Там свършва следата.

- Не съвсем.

Босе Тюрен се изправи. Беше отметнал доста задачи, откакто Мете му се бе обадила предната вечер.

- В понеделник сутринта Дан Нилсон си е купил билет за влака в 04:35 от Стрьомстад, после е взел експреса от Гьотеборг в 07:45 и е пристигнал на Централната гара в Стокхолм в 10:50. Проверих железопътната система за резервации. На Централна гара е наел кола от „Авис“ към единайсет и четвърт и малко преди дванайсет се е настанил в хотел „Уден“ на Карлсберисвеген. Регистрирал се е като Дан Нилсон. Техниците претърсват стаята.

- Отлично, Босе.

Мете се обърна на другата страна.

- Имаме ли нещо за мобилния му?

- Не, но получихме доклад от патолога. Кръвта по гранитната скала и люспиците кожа са на Нилс Венд. Кръвта по земята близо до следите от гуми също е негова.

- Значи раната в черепа му вероятно е причинена от удар в скалата?

Така изглежда.

- Но това ли го е убило? Или се е удавил?

Лиса погледна доклада на патолога.

Бил е жив, когато колата е паднала вън водата. Вероятно в безсъзнание. Причината за смъртта е удавяне.

Добре, това го изяснихме.

Мете стана.

- Браво на всички. Сега трябва да се съсредоточим върху придвижването му от момента, когато се е настанил в хотела, до момента, когато е открито тялото му. Вероятно са го видели някъде. Сигурно е ял в ресторант, плащал е със същата банкова карта, с която е наел колата, или пък е използвал телефона в хотела...

- Не е. Проверих - каза Лиса.

- Добре.

Мете тръгна към вратата. Всички в стаята се задействаха.

На разстояние няколко сгради оттам, в същия комплекс, Рюне Форш седеше в подобна стая с Яне Клинга. Разследването на посегателствата срещу бездомници се бе превърнало в разследване на убийство след смъртта на Вера Ларшон. Екипът бе подсилен с двама полицаи и на Форш бяха предоставени допълнителни ресурси.

Той беше изпратил част от хората си в града да разпитат бездомните, пребити преди убийството на Вера Ларшон. Единият все още лежеше в болницата - едър северняк, който не помнеше нищо от случилото се. В момента не можеха да направят повече.

Според Форш.

Той седеше и прелистваше „Страйк“ - списание за боулинг. Клинга четеше доклада на криминолозите за караваната.

- Ще видим дали от филма ще изскочи нещо - каза Клинга.

- Когато се чукат в караваната?

- Да.

Още не бяха идентифицирали мъжа, който правеше секс с Вера Ларшон. Внезапно на вратата се почука.

- Влез!

Стилтон влезе с превързана глава. Форш свали списанието и го погледна. Стилтон гледаше към Клинга.

- Здравей, казвам се Том Стилтон.

- Приятно ми е.

Яне Клинга пристъпи напред и протегна ръка.

- Яне Клинга - представи се, когато се ръкуваха.

Стилтон не реагира. Беше се подготвил доста добре - мислено. Знаеше какво го очаква. Това не го смущаваше. Той погледна към Яне Клинга.

- Ти ли отговаряш за разследването на убийството на Вера Ларшон?

- Не.

- Знаеш ли кой те преби? - попита Форш.

Стилтон не откъсна очи от Клинга.

- Мисля, че Вера Ларшон е убита от членове на групата „Деца бойци“ - каза Стилтон.

В стаята настъпи тишина.

- Деца бойци - повтори Клинга след няколко секунди.

Стилтон им каза какво е научил. За битките в клетка, точно къде ги провеждат, кой участва в тях и кой според него ги организира.

И какви символи са татуирани над китките на някои от тях.

- Две букви с кръг около тях - ДБ. Виждат се на един от видеозаписите в „Трашкик“. Забелязахте ли ги?

- Не.

Клинга погледна към Форш.

- ДБ означава „Деца бойци“ - поясни Стилтон.

И тръгна към вратата.

- Как разбра всичко това? - попита Клинга.

- Насочи ме малко момче от Флемингсбери. Аке Андершон.

Излезе от стаята, без нито веднъж да е погледнал към Рюне Форш.

Няколко минути по-късно Форш и Клинга вървяха към служебната столова. Форш бе изключително скептичен.

- Бой в клетки? Деца се бият в клетки? Тук? В Швеция? Щяхме да чуем все пак! Звучи безумно.

Клинга не отговори. Форш намекна, че Стилтон навярно пак е жертва на психозите си и халюцинира абсолютно неправдоподобна история.

- Или? Ти как мислиш? Деца бойци? Възможно ли е?

- Не знам - каза Клинга.

Лично той не беше толкова убеден в недостоверността на информацията, предоставена им от Стилтон. Реши да прегледа отново записите, свалени от „Трашкик“, и да потърси татуировката.