Шила Бьорлинд - Прилив

Съпругът й вероятно беше по-разстроен от убийството на Нилс, отколкото искаше да покаже.

- Ето го!

Мортен посочи варосаната каменна стена на избата. Оливия проследи накъде сочи пръстът му и видя голям домашен паяк да изпълзява от пукнатина в стената.

- Това ли е Керуак?

- Да. Истински. На осем години.

- О!

Оливия видя как подкожните нервни окончания на Керуак вибрират леко. Забеляза колко внимателно се придвижва по стената с дългите си черни крака и тяло около един сантиметър в диаметър. Страдаше ли наистина от артрит?

- Обича да слуша музика, но е придирчив. Няколко години разучавах вкуса му. Ще ти покажа!

Мортен прокара показалец по другата стена. Тя беше покрита от пода до тавана с плочи - малки и големи. Мортен беше ценител. Фен на винила с една от най-оригиналните сбирки в Швеция. Сега той издърпа 45-оборотна плоча на Литъл Герхард - стар рок крал от забравена епоха - и я постави откъм Б-страната в грамофона.

От онези с игличка и ръчка.

След няколко акорда Керуак спря да пълзи по стената. Когато гласът на Литъл Герхард се извиси с пълна сила, паякът смени посоката и пропълзя обратно към пукнатината.

- А сега виж това!

Мортен приличаше на въодушевено дете. Извади бързо диск от по-малка колекция на късата стена. Вдигна игличката от плочата и пъхна диска в модерна уредба.

- Гледай! И слушай!

Беше Грам Парсънс. Кънтри певец, умрял от свръхдоза. Сега трелите на „Завръщането на печалния ангел“ прозвучаха от добре настроената уредба на Мортен. Оливия се втренчи в Керуак. Внезапно паякът спря на милиметри от пукнатината. Завъртя дебелото си черно тяло почти на сто и осемдесет градуса и пак запълзя по стената.

- Очевидно е, нали?

Мортен погледна към Оливия и се усмихна. Тя се почуди къде е попаднала - в приют за душевно болни или в дома на главен инспектор Мете Улсетер. Кимна и попита Мортен дали е грънчар.

- Не, това е на Мете.

Оливия беше кимнала към вратата, зад която имаше стая с голяма грънчарска пещ. Преди малко бяха минали през нея.

- А твоята професия каква е?

- Пенсионер съм.

- Аха... А какво работеше, преди да се пенсионираш?

Стилтон и Мете стояха в антрето, когато Мортен и Оливия излязоха от избата. Мете ги погледна, приведе се към Стилтон и сниши глас:

- Знаеш, че винаги имаш легло тук.

- Благодаря.

- И не забравяй какво ти казах.

- За?

- Рюне Форш. Ти или аз.

Стилтон не й отговори. Мортен и Оливия приближиха до тях. Стилтон кимна на Мортен и излезе през входната врата. Мете прегърна леко Оливия и прошепна:

- Благодаря, че доведе Том.

- Той ме доведе.

- Без теб нямаше да дойде тук.

Оливия се усмихна. Мете й даде визитната си картичка с телефонен номер. Оливия й благодари и последва Стилтон.

Мете затвори вратата, обърна се и погледна към Мортен. Той я прегърна. Знаеше колко напрегната се е чувствала. Погали я по косата.

- Том общуваше - каза тя.

- Да.

Двамата седяха смълчани в автобуса към града. Всеки зает със свои мисли. Стилтон мислеше главно за срещата с Улсетерови. Виждаше ги за пръв път от почти четири години. Удиви се колко лесно се оказа. Колко малко думи бяха необходими. Колко бързо се почувстваха естествено.

Следващата стъпка бе Абас.

После се замисли за лицето в огледалото в антрето. Което не беше неговото. Преживя истински шок.

Оливия мислеше за запуснатото имение.

За избата. За Керуак. Само особняк би общувал с паяк, нали? Да, сигурно. Или по-скоро оригинал? Мортен е мъж с изумителна история, каза си тя. Беше й разказал част от нея долу, в мазето. Бил детски психолог, преди да се пенсионира. Дълги години се борил упорито да проправи път на нови идеи в Швеция. И донякъде успял. Участвал в различни проекти за подпомагане на уязвими деца. И бил поборник на лявото крило.

Мортен й харесваше.

Харесваше й и забележителната им, уютна къща.

- Счепкала си се Норката - обади се внезапно Стилтон.

- Счепкала... - Оливия погледна през прозореца на автобуса. - Той се опита да ме сваля.

Стилтон кимна леко.

- Страда от комплекс за малоценност, съчетан с мегаломания.

- Какво е това?

- Мания за величие, подкопана от комплекс за малоценност.

- Аха... Според мен е просто смахнат.

Стилтон се подсмихна.

Разделиха се на автобусната спирка в Слюсен. Оливия реши да повърви пеш до Сконегаган. Стилтон отиваше в гаража в Катарина.

- Няма ли да се прибереш в караваната?

- Не.

- Какво ще правиш там? В гаража?

Стилтон не отговори.