Шила Бьорлинд - Прилив

- Мога да мина оттам. През Мосебаке.

Стилтон бе принуден да се примири с това. По краткия път до гаража Оливия му разказа за посещението си в бутика на Джаки Берилунд и за кучите синове в асансьора. Нарочно не спомена за котката.

Когато приключи, Стилтон я погледна право в очите.

- Ще спреш ли сега?

- Да.

- Добре.

За десет секунди. После тя не се стърпя да попита.

- Защо напусна полицията? Има ли връзка с убийството на Джил Енгбери?

- Не.

Спряха до дървените стъпала към Мосебаке. Внезапно Стилтон тръгна в обратната посока. Към каменните стълби от другата страна на гаража.

Оливия го изпрати с поглед.

Екипът, разследващ нападенията срещу бездомници, седеше в притъмнена стая на Берисгатан и гледаше видеозапис, свален от „Трашкик“. Съблякоха дрехите на Том Стилтон, нашариха със спрей гърба му, набиха го и го захвърлиха до каменна стена. Когато филмът приключи, в стаята настъпи осезаема тишина. Всички знаеха кой е Стилтон. Или кой е бил. Сега виждаха пребита развалина. Форш включи лампа и наруши мълчанието.

- Можеше да се очаква - каза той.

- Какво?

Клинга погледна към Форш.

- Стилтон рухна съвсем през 2005 година. Докато разследваше убийството на Джил Енгбери, уличница. Наложи се да поема случая. Той просто изчезна. Подаде оставка и изчезна. И ето докъде е стигнал.

Форш кимна към екрана, стана и свали сакото си от закачалката.

- Но трябва да го разпитаме, нали? - попита Клинга. - Очевидно е станал жертва на побойниците.

- Абсолютно. Когато го открием. До утре.

Мортен и Мете си легнаха. Синът им Джими щеше да се погрижи за съдовете. И двамата бяха изтощени и изгасиха веднага нощните лампи, но не заспаха. Мортен се обърна към Мете.

- Не мислиш, че бях много тактичен, нали?

- Не беше.

- Всъщност през цялото време наблюдавах внимателно Том, докато вие с Оливия говорехте за Костер. Той беше там, присъстваше, слушаше, участваше. Забелязах обаче, че няма да се включи в разговора, и затова го поканих.

- Пое риск.

- Не.

Мете се усмихна и целуна Мортен по врата - нежно. Мортен съжали, че не е изпил виагра преди час-два. Двамата се обърнаха гърбом един към друг.

Той мислеше за секс.

Тя мислеше за празния куфар на Нордкостер.

Оливия мислеше за котката си. Лежеше в леглото и топлото животно до стъпалата й липсваше. Мъркането му, объркването в краката й. Бялата маска на стената я наблюдаваше. Белите зъби отразяваха лунната светлина. Сега сме само ти и аз, помисли си тя, а ти си проклета дървена маска! Скочи от леглото, свали дървената маска, захвърли я под леглото и пак се мушна под завивките. Вуду, хрумна й внезапно. Сега дебне под леглото, взира се нагоре и крои нещо лошо. Но вудуто е от Хаити, а маската е от Африка. Елвис е мъртъв.

А Керуак е паяк, мътните го взели!

Щастлива до полуда! Аз съм щастлива до полуда!

Не.

Оливия стоеше гола пред огледалото в банята и се взираше в младото си остаряло лице. На двайсет и три вчера и поне на петдесет днес, помисли си тя. Подпухнала, с тънки червени нишки около ирисите. Уви се в бялата хавлия и усети колко чувствителни са гърдите й и колко напрегнат - коремът. Само това ми липсваше, каза си и се върна в леглото.

Върху покрива на полицейската сграда на Берисгатан има няколко клетки като резени от торта. Там водят арестантите да подишат чист въздух. Тази сутрин клетките пустееха с изключение на една. Дребно сиво врабче беше кацнало върху циментовия под. В контраст със затишието на покрива, в криминалния отдел цареше трескава деятелност.

- Куфарът бил празен?

- Да - кимна Мете.

- Къде е сега?

- Дала го на младежа, който поддържа бунгалата. Аксел Нордеман.

Мете седеше с изопнати рамене в дъното на стаята. Членовете на екипа й докладваха. Тонът в стаята бе тих, но напрегнат. Информацията за куфара беше интересна. Посещението на Нилс Венд на Нордкостер беше интересно. Защо е бил там? С кого се е срещнал? Защо е оставил празния куфар? Преди да си легне предишната вечер, Мете беше изпратила полицаи на острова. Те щяха да вземат куфара и да почукат на няколко врати.

- Знаем ли кога е пристигнал на Нордкостер? - попита Лиса Хедквист.

- Още не. През деня ще получим информация от хората ни там. Но знаем къде го е видяла Оливия първия път - близо до заливите Хаслевикарна в северния край на острова. Не знае кога точно, изгубила се, но предполага, че е било около девет вечерта.