Шила Бьорлинд - Прилив

- Том.

Мете стоеше в другия край на антрето и го гледаше.

- Идваш ли?

- Мирише добре, нали?

Мортен посочи с черпака към дълбока тенджера върху котлона. Оливия стоеше до него.

- Да. Какво е?

- Е... Мислех да е супа, но не съм сигурен. Ще трябва да пробваме.

Тогава влязоха Мете и Стилтон. Минаха няколко секунди - Стилтон забеляза закъснението - преди Мортен да се усмихне.

- Здравей, Том.

Стилтон кимна.

- Ще хапнеш ли нещо?

- Не.

Мете съзнаваше отлично колко деликатно е положението. Разбираше, че Том може да си тръгне тутакси, ако усети напрежение. Затова се обърна бързо към Оливия.

- Искаше да говориш с мен?

- Да.

- Казва се Оливия Рьонинг - осведоми я Мортен.

- Знам. Виждали сме се.

Мете се обърна към Оливия.

- Дъщерята на Арне, нали?

Оливия кимна.

- За него ли става дума?

- Не. За Нилс Венд, когото сте открили мъртъв вчера. Виждала съм го.

Мете се сепна.

- Кога? Къде?

Оливия й разказа бързо за мъжа, когото беше срещнала на Нордкостер. Познала го на снимка, публикувана в днешен вестник. Много стара снимка, разбира се, но била сигурна, че е той.

- Каза, че името му е Дан Нилсон добави Оливия.

Мете беше напълно сигурна в това по много конкретна причина:

- Използвал е същото име, за да наеме кола тук.

- Така ли? Но защо е бил там? На Нордкостер? Край заливите Хаслевикарна?

- Не знам, но преди години е имал лятна вила на острова. Преди да изчезне.

- Кога е изчезнал?

- В средата на осемдесетте.

- Значи е говорела за него.

- Коя?

- Собственичката на бунгалото, в което отседнах. Бети Нордеман. Спомена, че някой изчезнал и сигурно бил убит. Познавал онзи човек, за когото писаха във вестниците днес. Магнусон?

- Бертил Магнусон. Били бизнес партньори. И двамата имали вили на острова.

Външно цялото внимание на Мете бе съсредоточено върху Оливия Рьонинг, но с крайчеца на окото си тя наблюдаваше зорко Том. Лицето, очите, езикът на тялото му. Той продължаваше да седи до масата. Беше казала на Джими и на внуците да не слизат долу и се надяваше Мортен да прояви достатъчно такт и да не се опита да включи Том в разговора.

- Но как се запозна с Оливия, Том?

Мортен зададе въпроса. Ненадейно. Около масата се възцари тишина. Мете отбягваше да поглежда към Том, за да не го напряга.

- Срещнахме се в склад за боклук - каза Оливия.

Гласът й прозвуча спокойно и отчетливо. Тяхна воля бе да решат дали се шегува, или интуитивно се опитва да спаси Том. Или чисто и просто ги информира. Мортен избра тази интерпретация.

- Склад за боклук? Какво търсехте там?

- Аз я поканих да дойде.

Стилтон гледаше Мортен право в очите.

- Божичко! В склад за боклук ли живееш?

- Не, в каравана. Как е Керуак?

Железните скоби изведнъж освободиха от хватката си гърдите на Мете.

- Бива го. Мисля, че има артрит.

- Защо?

- Трудно си движи краката.

Оливия погледна към Стилтон, после към Мортен.

- Кой е Керуак?

- Приятелят ми - каза Мортен.

- Паяк е.

Стилтон се усмихна при тези думи и очите му срещнаха погледа на Мете. Няколкото безкрайни мълчаливи секунди помежду им изтриха отчаянието, което я бе измъчвало дълги години.

Том общуваше отново.

- Но има и нещо друго.

Оливия се обърна към Мете, а Мортен стана и започна да им подава някакви странни чинии.

- Какво?

- Носеше куфар с колелца. Там, на брега. Появи се с него и пред бунгалото. После се събудих, надникнах през прозореца и го видях до стълбите. Отворих го. Беше празен.

Мете се пресегна, взе малък бележник и си записа няколко думи. Две от тях бяха: „Празен куфар?“.

- Мислиш ли, че Венд е бил замесен в убийството на брега? През 1987? - попита Оливия.

- Едва ли. Изчезна три години преди него.

Мете побутна бележника настрани.

- Може, разбира се, да се е върнал на острова, без да го види никой, и после пак да е изчезнал. Нали?

Мете и Стилтон се усмихнаха. Единият вътрешно, другият - по-очевидно. Мете не скри усмивката си.

- Поизучила си се в кухнята.

Оливия също се усмихна и погледна към супата на Мортен. Изглеждаше добре. Всички се заеха с нея. Докато Стилтон гребне една лъжица обаче, другите вече бяха погълнали по пет. Стомахът продължаваше да го присвива след побоя. Мете още не бе посмяла да попита защо главата му е превързана.

Нахраниха се.

Супата съдържаше месо, зеленчуци и силни подправки. Пиеха червено вино с нея, а междувременно Мете разказваше историята на Венд. Как двамата с Магнусон основали „Магнусон Венд Майнинг“ и бързо преуспели в чужбина.