Шила Бьорлинд - Прилив

С всичка сила.

Кого ще убият следващия път?

И продължи.

Нея?

Време беше да сложи точка.

Достатъчно. Трябваше да се откаже от крайбрежния случай. Имаше граница и тази граница беше Елвис.

Оливия се изправи в леглото и остави чашата. Няма смисъл да го отлагам, помисли си. Трудният, но неизбежен телефонен разговор. Още сега, преди да се разпадна съвсем.

Обади се на майка си.

- О, скъпа!

- Да, тъжно е - каза Оливия.

- Но защо си оставила прозореца отворен, когато е бил сам вкъщи?

- Не знам... Просто забравих. Измъквал се е преди и...

- Но тогава го намираше в двора, нали?

- Да.

- Потърси ли го там? Внимателно?

- Да.

- Съобщи ли в полицията?

- Да.

- Добре. Наистина е жалко, скъпа, но съм сигурна, че скоро ще се върне. Понякога котките скитосват дълго.

Оливия избухна в сълзи в мига щом прекъсна разговора. Просто не се сдържа. Разказа на майка си единствената логична версия, която й хрумна - че Елвис е изчезнал. Струваше й се невъзможно да й каже истината, а и щеше да предизвика десетки други въпроси, свеждащи се до един.

„Ти ли го уби с колата?“

Не искаше да чува този въпрос. Не и от майка си. Не би могла да го понесе. Затова използва голяма бяла лъжа, която да устройва и двете. Елвис щеше да остане избягала котка и тя щеше да тъгува за него.

Нещо като семейна тайна.

Сви се на леглото между всички снимки на котката и захлипа скръбно.

„Изчезнал директор на компания намерен убит.“

Новината за убийството на Нилс Венд гръмна в медиите. Обявен за издирване, когато бил партньор с Бертил Магнусон в компанията им „Магнусон Венд Майнинг“. Съществувало подозрение, че изчезването е предизвикано от сериозен конфликт между двамата собственици. Дори че лично Магнусон е замесен в изчезването на Венд. Но нищо не излязло наяве.

Тогава.

Сега вероятно щяха да разкрият истината.

И сега, естествено, плъзнаха нови версии. Дали убийството е свързано с „Магнусон Уърлд Майнинг“. И къде е бил Венд през всичките тези години. Все пак беше изчезнал през 1984 година.

И неочаквано бе открит мъртъв.

В Стокхолм.

Бертил Магнусон седеше в ратанов фотьойл в зоната за отдих в спа центъра „Стюребадет“. Току-що бе престоял двайсет минути в парната баня и се чувстваше приятно омекнал. Върху стъклената маса до него лежеше купчина вестници. Във всички имаше статии - по-обширни или по-кратки - за убийството на Нилс Венд. Бертил ги прочете до една, за да провери дали някъде не се споменава къде е възможно да е живял Венд, преди да се появи в Стокхолм. Не откри нищо. Дори хипотеза. Какво беше правил Венд между 1984 година и настоящия момент, все още не беше известно. Никой не знаеше къде е живял.

Бартил прокара длани по хавлиения си халат. Втренчен в запотената чаша с минерална вода до себе си, той обмисляше положението си. Току-що се бе освободил от наболял тридневен проблем и бе получил първоюлски проблем. Малко повече време. Но все пак. Времето изтича бързо, когато спусъкът е дръпнат.

Внезапно влезе Ерик Гранден. И той увит в бял хавлиен халат.

- Здрасти, Бертил. Чух, че ще си тук.

- В сауната ли отиваш?

Гранден се огледа и видя, че са сами. Въпреки това сниши добре модулирания си глас.

- Прочетох за Нилс.

- Да.

- Убит?

- Явно.

Гранден седна на ратановия фотьойл до Бертил. Дори седнал се извисяваше с цяла глава над него. Погледна го отвисоко.

- Но не е ли случаят изключително... как да се изразя... неприятен?

- За кого?

- За кого ли? Какво имаш предвид?

- Едва ли ти е липсвал. Или греша?

- Не, но все пак бяхме стари приятели. Преди години. Един за всички...

- Беше много отдавна, Ерик.

- Да, да, но все пак. Никакви чувства ли не изпитваш?

- Изпитвам, разбира се.

Но не каквито предполагаш, пробяга през ума на Бертил.

- И защо най-неочаквано е дошъл тук? В Стокхолм? - почуди се Гранден.

- Нямам представа.

- Възможно ли е да има нещо общо с нас? С компанията?

- Защо да има?

- Не знам, но в настоящото ми положение ще е крайно неуместно хората да започнат да ровят в миналото.

- И да открият, че си бил в управителния съвет?

- Връзката ми с компанията изобщо. Няма нищо нередно, но често се случва невинен да опере пешкира.

- Не мисля, че ще опереш пешкира, Ерик.

- Радвам се да го чуя.

Гранден стана, свали халата и показа стегнато тяло, бяло като хавлията. В основата на гръбнака му имаше дребна жълто-синя татуировка.

- Какво е това? - попита Бертил.