Шила Бьорлинд - Прилив

Обади се в полицията и съобщи, че котката й е изчезнала - има идентификационен чип, но няма каишка. Полицаят прояви съчувствие и обеща да се свърже с нея, ако получат информация.

- Благодаря.

Не спомена кучите синове в асансьора. Не знаеше как да обясни всичко, без да разкрие какво прави. Шпионира собственичка на елегантен бутик в Йостермалм. Във връзка със студентски проект за неразкрито убийство на Нордкостер през 1987 година.

Не звучеше особено логично.

Реши обаче да провери как е Стилтон. Имаше чувството, че е далеч по-зле, отколкото бе показал предишната вечер. А и вероятно щеше да му разкаже за асансьора. Той поне знаеше коя е Джаки Берилунд.

Оливия изстиска рибна паста върху сухар и го изгълта на път към колата. Почувства се малко по-добре, щом излезе на слънце. Свали гюрука на мустанга, седна зад волана, сложи си слушалките и потегли.

Към гората Ингентинг.

Неповторимото усещане да шофираш открита кола под слънчевите лъчи й се отрази чудесно. Скоростта и вятърът издухаха част от снощните неприятности. Бавно започваше да си възвръща равновесието. Дали да не купи нещо за Стилтон? Караваната не изглеждаше презаредена. Спря пред „7 Илевън“ да купи сандвичи и сладкиши. Когато слезе от колата и мина край предницата, усети странна миризма. Откъм двигателя. Непозната миризма. Дано не е изгоряло нещо, ремък или друга проклетия, не днес, не и след тази нощ, определено няма да го понеса, помисли си тя, и вдигна капака.

Пет секунди по-късно повърна. На улицата.

Останките от обичния й Елвис лежаха изгорели до двигателя. Горещината по пътя от Сьодер до Солна бе превърнала котката в овъглен къс месо.

По същото време кран вдигаше сива кола от соленото езеро край скалите в Кершон. От отворената врата на шофьорското място шуртеше вода. Водолазите вече бяха извадили трупа и го бяха сложили в син найлонов чувал върху носилка. Целият район бе ограден с полицейска лента. Криминолози оглеждаха следите от гуми от възвишението до скалите.

И други неща.

Час по-рано бяха извикали жената, която сега повдигна полицейската лента и приближи до носилката. Обади й се лично областният комисар. Две други убийства, съчетани с лятната ваканция, значеха, че не им достига персонал. Затова мобилизираха Мете Улсетер от Националния криминален отряд. А и комисарят Карин Гьотблад знаеше, че така случаят ще е в сигурни ръце. Професионалното досие на Мете беше дълго и безупречно. За петнайсети път щеше да разследва убийство.

Бързо стана ясно, че мъжът е убит. Съществуваше възможност да е подкарал по своя воля колата по наклона и да се е удавил. Докато го слагаха върху носилката, патологът забеляза доста голямата дупка на тила му. Достатъчно голяма да не е бил в състояние да управлява кола. Откриха и кръв върху гранитната скала недалеч от хълма.

Вероятно от мъжа в колата.

Мете предположи, че един човек или повече са дошли с колата до езерото. Мъжът вече е бил мъртъв или е умрял тук. Кръвта по скалата и патологът щяха да разкрият истината. После го бяха сложили зад волана, бяха тласнали колата по наклона и тя беше паднала във водата.

Дотук всичко бе сравнително ясно.

Хипотетично.

По-неясна беше самоличността на мъжа. У него нямаше лични вещи. Мете помоли лекаря да свали ципа, за да види отново лицето на убития. Огледа го внимателно и прелисти архивите на фотографската си памет. Прелиства дълго. И почти си спомни. Не съвсем - не се появи име, а смътно чувство от миналото.

- Мислите ли, че е бил жив, когато съм включила двигателя?

- Невъзможно е да се каже...

Полицайката пред Оливия й подаде още една салфетка. Оливия постепенно преодоляваше първоначалния шок. Сега плачеше, защото не можеше да спре. Собственикът на „7 Илевън“ бе извикал полицайката и с помощта на решетъчна лопатка от магазина бяха събрали останките от Елвис и ги бяха прибрали в найлонов плик. Качиха Оливия в полицейска кола и я откараха в управлението. Там тя най-сетне успя да им разкаже. За мъжете, заплашили я в асансьора. За отключената врата на апартамента й, за изчезналата котка и за причината, която ги свързва. После я помолиха да опише мъжете. Описанието обаче не бе особено подробно. Почти не ги бе видяла в тъмнината. В момента полицаите не бяха в състояние да направят кой знае какво.

- Къде е колата? - попита Оливия.

- Тук, в гаража на участъка, докарахме я. Но вероятно е по-добре...

- Ще я закарате ли до вкъщи?

Съгласиха се. Може би защото Оливия беше бъдещ колега. Тя не поиска да ги придружи.