Шила Бьорлинд - Прилив

Стилтон се втренчи в нея.

Отвън Норката стоеше в мрака до караваната и вдишваше нещо, което да разшири съзнанието му. Винаги бе готов да преосмисли решенията си. Навремето имаше лична снабдителна линия от Колумбия до ноздрите му, но когато лекарите смениха хрущяла в носа му с някакъв модерен ламинат, разбра, че е време да прекрати консумацията и да премине към по-слаби средства.

С крайчеца на окото си погледна към овалния прозорец на караваната и видя Оливия да бърбори като за последно.

Красиво момиче, помисли си. Как ли са се запознали тези двамата?

Красивото момиче сипваше още една чаша вода за Стилтон. Беше разказала историята си. Стилтон не беше продумал. Подаде му чашата и докосна стената на караваната.

- Тук ли живееше Вера Ларшон?

- Да.

- Тук ли...

- Остави!

Отново.

После влезе Норката и озари Стилтон с абсолютно безпричинна, но много типична усмивка.

- По-добре ли се чувстваш?

- А ти?

Норката се разкикоти. Спипаха го, но какво пък? Нима не помогна на бившето ченге в крайно критична ситуация?

- Тип-топ съм!

- Добре. Ще си вървите ли сега? - попита Стилтон.

И пак затвори очи.

Един до друг те се отдалечиха от караваната. Замислената Оливия до ниския доносник с разширено съзнание, чието лице сякаш се бе разтегнало във всички посоки.

- Да, в много буркани с мед съм бъркал. Трябва да се експериментира. ..

- Отдавна ли познаваш Стилтон?

- Да. Беше ченге и двамата работехме в екип. Честно казано, без мен нямаше да събере толкова скалпове. Всъщност повечето щяха и досега да са си върху главите, ако ме разбираш. Винаги е нужен някой да забие последния пирон в ковчега и това съм аз. Всъщност разкрих убиеца на Палме.

- Нима?

Оливия се окуражи мислено. Всеки метър, делящ я от колата, й напомняше джвакане през блато. Докато не й хрумна, че той, разбира се, ще я помоли да го закара. Как ще се отърве от него, по дяволите? Насред гората?

- Да, да, поднесох го на тепсия на криминалистите. Но взеха ли мерки? Не. Беше кристално ясно, че съпругата му го е застреляла! Доста игрив беше, на нея й бе дошло до гуша и БУМ! Никой не видя кой държи пистолета. Нали?

Стигнаха до мустанга.

Критичната точка.

Норката се втренчи в колата.

- Твоя ли е?

- Да.

- Леле, страхотна машина! „Тъндърбърд“, нали?

- „Мустанг“.

- Да, да. Ще ме повозиш, нали? Ще минем през Керторп, ще заредя с нещо по-така, леглото чака и... Хоп! Норката е готов да скочи в него!

Това беше последната капка за Оливия. Погледна го отвисоко. Беше с цяла глава по-нисък от нея, имаше широка усмивка и нямаше рамене. Тя пристъпи към него.

- Не бих те пипнала и с гребло, дори да са опрели пистолет в главата ми. Жалко дребно лайно! Вземи метрото!

Оливия седна в колата, затръшна вратата и отпраши сред чакълен фонтан.

В подземието в Орща се вихреше трескава деятелност. Появата на Стилтон бе изплашила организаторите. Знаеха ли и други къде се подвизават? Зрителите бързо се разотидоха. После изнесоха всички прожектори и електронното оборудване. Разглобиха клетките.

Мястото вече беше безполезно.

- Къде ще ги занесем?

Младежът, който попита, носеше черно яке с качулка и се казваше Лиам. Приятелят му Исе - в тъмнозелено яке с качулка - тъкмо минаваше край него, мъкнейки голяма метална кутия. Над китката му се виждаше татуировка - ДБ.

- Не знам. Сега решават.

Исе кимна към каменната стена, където четири по-големи момчета се бяха надвесили над голяма карта. Лиам извади мобилния си телефон. Искаше да провери колко души са гледали новия филм, качен в сайта им.

Филмът с голия бездомник.

Все още ядосана, Оливия се върна вкъщи и влезе в сградата. „Норката е готов за леглото!“ Умът й продължаваше да витае в гората, когато посегна да включи лампата във входа и някой я зашлеви по бузата. Преди да успее да извика, ръка покри устата й, а друга я сграбчи през кръста и я повлече към асансьора. Много стар асансьор с метална решетка, предназначен за двама души. Оливия не виждаше нищо в тъмния вход. Усети обаче как още един човек се смести в тесния асансьор. Дланта запушваше устата й. Желязната решетка се затръшна и асансьорът пое бавно нагоре. Оливия изгуби ума и дума. Нямаше представа какво се случва. Телата, притиснати в нея, бяха неподатливи. Сигурно бяха мъже. Долавяше остра миризма на пот и кисел дъх. Никой не можеше да помръдне. Стояха в мрака като пакетирано месо.

Внезапно асансьорът спря между два етажа.