Шила Бьорлинд - Прилив

Тишина.. . В корема на Оливия се образува буца.

- Сега ще ти отпуша устата. Извикаш ли, ще ти извия врата.

Грубият глас дойде изотзад. Тя усети как дъхът на мъжа лъхва във врата й. Дланта върху устата й отметна главата й назад и я натисна напред няколко пъти. После се отлепи от лицето й. Оливия пое трескаво няколко глътки въздух.

- Защо те интересува Джаки Берилунд?

Сега гласът дойде отстрани. По-тих глас, мъжки, на десетина сантиметра от лявата й буза.

Джаки Берилунд.

Ето каква беше причината.

Истински ужас обзе Оливия.

Не й липсваше смелост, но не беше Лисбет Саландер [2] Героиня на шведския писател Стиг Ларшон от трилогията „Милениум“ - Б. ред. . Никак даже. Какво щяха да направят? Да изкрещи ли? И да й извият врата?

- Джаки не обича да си пъхат носа в нейните работи - каза тихият глас.

- Добре.

- Ще спреш ли да душиш?

- Да.

- Добре.

Груба ръка запуши отново устата й. Телата на мъжете се притиснаха в нейното. Едва си поемаше дъх през носа. По бузите й се стичаха сълзи. Дълго. Внезапно асансьорът се раздвижи отново. Надолу. Чак до приземния етаж. Желязната решетка рязко се отвори и мъжете излязоха. Оливия залитна към вътрешната стена на асансьора. Видя две едри фигури да излизат на улицата. Входната врата се затръшна след тях.

Оливия се плъзна бавно на пода на асансьора. Коремът й правеше салта. Коленете й се удариха едно в друго. Бе на ръба. Започна да пищи. Крещя истерично, докато лампите на стълбището светнаха и съсед от първия етаж се втурна надолу и я откри.

Помогна й да се качи по стълбите. Оливия обясни, че двама мъже са я изплашили във фоайето. Не каза защо и благодари за помощта. Той слезе отново надолу, а Оливия се обърна към вратата на апартамента си. Беше открехната. Бяха ли влизали тук? Проклети копелета! Тя бутна вратата и влезе бързо, заключи и с омекнали крака седна на пода в антрето. С разтреперани ръце извади мобилния си телефон. Първият й импулс бе да се обади в полицията. Но какво ще каже? В момента не беше способна да мисли трезво, затова набра номера на Лени. Включи се телефонен секретар и Оливия прекъсна връзката. Да се обади на майка си? Вдигна глава. Трепереше по-малко. Коремът й се бе успокоил. От вратата на антрето виждаше дневната и внезапно забеляза, че прозорецът е полуотворен. Не беше, когато излезе. Или беше? Изправи се и се сети за Елвис.

- Елвис!

Обиколи бързо малкия апартамент. Никакъв Елвис. Прозорецът? Живееше на втория етаж и понякога Елвис се измъкваше на перваза. Веднъж-дваж през пролетта дори бе успял някак си да се добере до перваза на съседа и да скочи на двора. Тя затвори прозореца и тичешком слезе на двора. С фенерче.

Градинка с няколко дървета и пейки и множество възможности ловка котка да се промъкне в съседните задни дворове.

- Елвис!

Нищо.

Бертил Магнусон лежеше на дивана в просторния си кабинет - буден, със запалена пурета в ръка. Бе дошъл тук направо от „Театър Грил“, трескав и нервен. Обади се на Лин и за негово облекчение се включи телефонният й секретар. Обясни бързо, че има конферентен разговор със Сидни в три сутринта и вероятно ще спи в офиса. Случваше се понякога. В дъното на коридора имаше удобна спалня. Бертил обаче не смяташе да я използва. Няколко часа по-рано беше взел решение. Подтикнаха го няколко изречения от вчерашния разговор в гробището.

- Още ли си женен за Лин?

- Да.

- Тя знае ли за това?

- Не.

Заобиколна заплаха ли беше това? Дали Нилс възнамеряваше да се свърже с Лин и да й пусне записа? Възможно ли бе да е толкова подъл? Нямаше значение. Бертил не смяташе да поема подобен риск. Беше решил как да действа.

Сега искаше да остане сам.

Но Лате му се обади.

Търси го няколко пъти тази вечер. Бертил не отговори. Сега вдигна, за да прекрати обажданията.

- Къде си? Тук сме си организирали страхотно парти! - изкрещя Лате в телефона.

Лигата на момчетата се забавляваше. Бяха осемнайсет зрели мъже, свързани един с друг - по роднинска линия, чрез бизнес империи или пансиони. Всички вярваха стопроцентово в дискретността на другите от лигата.

- Резервирахме цял клуб!

- Лате, не съм...

- И Джаки ни достави висококачествена стока! Няма над двайсет и четири! С договорен щастлив край! Ела непременно, Бибе!

- Не съм в настроение, Лате!

- Ще се разведриш! Трябва да отпразнуваме „Компанията на годината“! Сервират ни джуджета в балетни рокли, а Нипе осигури въздушна пратка с пет килограма ирански хайвер. Ще дойдеш, разбира се!