Шила Бьорлинд - Прилив

Не искаше да сяда в колата.

Мете Улсетер стоеше до патолога в криминалния медицински отдел в Солна. Пред тях лежеше голо тяло. Час по-рано паметта на Мете бе открила точния образ от миналото. Мъж, изчезнал преди много години. Бяха й възложили да го издири.

Нилс Венд.

Сигурно е той, помисли си тя. Доста по-стар. Удавен и с дупка в тила. Но с черти, които във всяко друго отношение й вдъхваха абсолютно увереност.

Ще бъде интересно, помисли си тя и огледа голия труп.

- Няколко отличителни белега ще ти помогнат при установяването на самоличността.

Патологът погледна към Мете.

- Стара златна пломба на горната челюст, белег от отстраняване на апендикса, друг белег до веждата и това...

Патологът посочи голямо четвъртито рождено петно от външната страна на бедрото. Мете се приведе да го огледа. Стори й се познато. Но откъде? Не си спомни.

- Кога е умрял?

- Предположение?

- Да.

- През последните двайсет и четири часа.

- А раната на тила? Дали е от удар в скалите?

- Вероятно. Ще ти кажа със сигурност по-късно.

Мете Улсетер бързо сформира малоброен екип. Двама ветерани и двама по-млади таланти, които още не бяха излезли в отпуск. Екипът се събра в стая в командния център на Полхемсгатан.

И се залови за работа.

Методично.

Бяха изпратили хора в Кершон да търсят свидетели. Други издирваха близки сродници на Нилс Венд. Вече бяха открили сестра в Женева. Не била чувала, нито виждала брат си, откакто бе изчезнал през осемдесетте. Потвърди обаче описанието, което й дадоха. Белегът на веждата му бил от детството им. Блъснала го и се ударил в библиотека.

Засега разполагаха само с това. Трябваше да съберат всички налични данни възможно най-бързо. Не на последно място, от техническия отдел.

Там изследваха колата.

Мете разясни накратко на по-младите членове в групата - Лиса Хедквист и Босе Тюрен случая с изчезването на Венд през 1984. Изчезнал скоро след като открили шведския журналист Ян Нюстрьом мъртъв в кола. Тя също била потопена в езеро - край Киншаса в тогавашен Заир.

- Доста интересно - каза Мете.

- Значи методът е подобен? - предположи Лиса.

- Да. Местната полиция определи случая в Заир като нещастен инцидент. Ние обаче подозирахме, че е убийство. По същото време Нилс Венд изчезна от Киншаса и се заговори, че е замесен в случая.

- С журналиста?

- Да. Журналистът пишел статия за компанията на Венд - „Магнусон Венд Майнинг“. Нищо не доказа съмненията.

Телефонът на Лиса Хедквист звънна. Тя отговори и си записа нещо.

- Водолазите са открили мобилен телефон във водата -каза тя. - Възможно е да е паднал през отворената врата на колата.

- Работи ли? - попита Мете.

- Още не. Пътува към техническия отдел.

- Добре.

Мете се обърна към Босе Тюрен.

- Пробвай да се свържеш с бившата партньорка на Венд. Живял е с нея, преди да изчезне.

- През осемдесетте?

- Да. Мисля, че се казваше Хансон. Ще проверя.

Босе Тюрен кимна и излезе. По-възрастен колега приближи до Мете.

- Проучихме стокхолмските хотели. Не са регистрирали никакъв Нилс Венд.

- Добре. Свършете се с компаниите за кредитни карти и вижте дали имат нещо. И със самолетните компании.

Екипът напусна стаята. Всеки имаше задача. Мете остана сама.

Започна да обмисля мотива.

Оливия полагаше усилия да се успокои.

Първо изми съдовете на котката и ги прибра в шкаф в кухнята. После изнесе котешката тоалетна. Събра всички дрънкулка и топки, с които си играеше Елвис. На този етап едва не изгуби самообладание. Завърза ги в найлонов плик и се почуди дали да ги изхвърли. Още не, помисли си, още не. Сложи плика върху перваза на прозореца и погледна навън.

Гледа дълго, застинала.

Усети как тревогата се надига в гърдите й, как се свива коремът й и колко трудно си поема дъх. Всеки нов въпрос увеличаваше натиска. Бил ли е жив, когато е потеглила с колата? Тя ли е убила котката си? Въпроси, които щяха да я измъчват дълго време.

Знаеше го.

Дълбоко в себе си разбираше чия е вината. Не беше виновна тя. Не тя беше сложила Елвис под капака. Бяха кучите синове, изпратени от Джаки Берилунд.

Мразеше тази жена!

И забеляза, че това й помогна малко. Да пренасочи омразата и отчаянието си към действителен човек. Стара луксозна курва!

Отдръпна се от прозореца, уви се с одеяло, взе чаша горещ чай, влезе в спалнята и седна на леглото, облегната на таблата. Върху покривката бяха подредени всички снимки на Елвис, които бе успяла да открие. Бяха много. Докосна ги. Една по една и това също облекчи малко шока. После мисълта я порази.