Шила Бьорлинд - Прилив

- Не!

- Какво има?

- Нищо, просто не съм в настроение. Поздрави другите!

Бертил изключи телефона. Знаеше, че Лате ще пробва пак. После Нипе и останалите стари момчета. Наумяха ли си да гуляят, нищо не можеше да ги спре. Никога не им липсваха пари. Нито абсурдни идеи. Бертил беше присъствал на подобни празненства с невероятни декори. Преди година-две бяха организирали парти в огромно стопанство в долината Йостгьота. Беше пълно с луксозни коли, изкуствени морави с фонтани и подвижен бар, който обикаляше около плевните върху специални стоманени релси.

И във всеки вагон имаше полугола млада жена, наета от Джаки Берилунд да изпълнява прищевките на старите момчета, каквито и да са те.

А в момента Бертил определено не беше в подходящо настроение.

Нямаше да припари на никакво парти.

При никакви обстоятелства.

Не и тази нощ.

Напролет и през ранното лято тази година природата бе експлодирала. Дните бяха горещи и слънчеви. Бързината дори създаваше неудобство, но имаше и положителна страна - водата в езерото Меларен скоро стана подходяща за къпане. Поне тук-там. И поне за някои хора. Не и за Лена Холмстад. На нея водата все още й се струваше студена за плуване. Тя седеше на скална издатина, стоплена от слънцето, и слушаше аудиокнига с помощта на малки слушалки. До нея стоеше чаша с кафе. Отпи и я изпълни задоволство. Беше умна майка. Приготви кошница за пикник и с двамата й синове се качиха на велосипедите и дойдоха на любимото си място в Кершон.

Първата баня за сезона.

И дори бе изпекла кейка собственоръчно.

Трябваше да снима кошницата и да пусне снимката във Фейсбук. Та всичките й приятелки да видят каква супермайка е.

Лена протегна ръка към мобилния си телефон. В същия момент по-голямото й момче - Даниел - притича до нея.

С посинели устни и мокър до кости. Искаше си маската за гмуркане и шнорхела. Лена свали слушалките, посочи плажната чанта и посъветва сина си да се постопли на слънцето, преди да се хвърли отново във водата.

- Не ми е студено!

- Трепериш, скъпи!

- Ами!

- Къде е Симон?

Лена погледна към езерото. Къде беше малкият? Преди секунди го беше видяла. Усети как я обзема паника. Бързо. Не виждаше Симон. Изправи се рязко, събори чашата и поля мобилния си телефон с кафе.

- Гледай какво направи!

Даниел вдигна подгизналия телефон.

- Ето го! - каза той.

И тя го видя. Главичка, носеща се над спасителна жилетка. Вляво, точно под скалите. Далечко, помисли си Лена.

- Симон! Ела насам! Там е дълбоко!

- Не е дълбоко! - възрази петгодишният. - Виж! Стъпвам на дъното!

Симон се изправи внимателно, за да не изгуби равновесие. Водата му стигаше до кръста. Даниел приближи до Лена.

- Наистина ли стъпва там? Странно...

Имаше право. Лена знаеше, че там е доста дълбоко. Понякога плувците скачаха от скалите. Даниел също знаеше.

- Ще отида при него. Стой там, Симон! Идвам!

Даниел се хвърли във водата с маската и шнорхела и заплува към малкия си брат. Вперила поглед в синовете си, Лена усети как пулсът й се успокоява. Какво я прихвана? Симон все пак имаше спасителна жилетка. И само за няколко секунди го бе изпуснала от поглед. Удивително е колко изглупява човек с годините. Раждаш първото си дете и се започва.

Току си представяш бедствия.

Даниел наближаваше малкия си брат. На Симон му стана студено и обви с ръце гърдите си.

- Симон? Върху какво си стъпил? - извика Даниел.

- Камък сигурно. Хлъзгаво е, но е голямо. Ядоса ли се мама?

- Не.

Даниел стигна до брат си.

- Притесни се - обясни той. - Ще погледна и после ще излезем на брега.

Даниел потопи глава под водата и задиша през шнорхела. Обичаше да се гмурка. Макар тук да не беше фантастично както в Тайланд. В доста мътната вода различи краката на Симон, стъпили върху... Какво? Даниел доплува по-наблизо, за да вижда ясно. И видя.

Лена стоеше на брега. Да пусне ли пак аудиокнигата? Внезапно забеляза главата на Даниел да изскача рязко от водата и чу вик:

- Мамо! Тук долу има кола! Той стои върху покрива на кола. И вътре има човек!

Наближаваше единайсет. Беше спала мъртвешки повече от осем часа. Облечена. Мразеше да се събужда с дрехите. Свали ги и тръгна към душа, но внезапно си спомни.

- Елвис?

Нямаше го в апартамента. Огледа двора.

Никаква котка.

Изкъпа се и остави хладката вода да отмие част от нощните преживелици. Част, но не всички. И от караваната, и от асансьора. Дали кучите синове от асансьора бяха направили нещо на Елвис? Нарочно ли бяха отворили прозореца, та котката да избяга? Какво да направи?