Шила Бьорлинд - Прилив

Вероятно.

Но по-скоро действаше импулсивно.

Стилтон посочи шкафа, където стоеше. Вера го използваше, когато се пореже или нарани по друг начин. Норката извади стъкления буркан с жълтеникаво-кафяво восъкоподобно вещество. Върху стъклото имаше етикет с надпис „Лечебен мехлем“. Под него бяха изредени съставките. Норката зачете на глас:

- Смола, овча мас, пчелен восък, стипца...

- Просто ме намажи.

Стилтон седеше полугол на леглото с окървавена хавлия около главата, където имаше дълбока рана от удара в каменната стена. Посочи другите си рани. Видимите, които вече не кървяха. Норката погледна странната мешавица в буркана.

- Имаш ли вяра на това нещо?

- Вера го използваше. Научила рецептата от баба си... преди да се обеси.

- Добре де. Ще си проличи!

Как ще си проличи, почуди се Стилтон. Норката започна да го маже с мехлема.

Когато приближи до караваната и надникна предпазливо през прозореца, Оливия видя наистина странна гледка под слабата светлина на фенера. Кльощава ниска фигура с остър нос и конска опашка клечеше пред полуголия Стилтон. Дребният човечец бъркаше в стар стъклен буркан с жълтеникаво-кафяв бъркоч. За момент Оливия размисли дали да не се откаже; да се върне в колата и да си купи още сладолед.

Чук-чук!

Норката отвори вратата.

- Оливия?

- Да.

Норката отстъпи назад с буркана в ръка и продължи да разнася мазилото по гърдите на Стилтон. Оливия изкачи двете стъпала и влезе в караваната. Остави аптечката си на пода. Стилтон я погледна.

- Здравей, Том.

Стилтон не отговори.

По пътя към гората Ингентинг Оливия се опита да анализира импулса си. Защо поиска да дойде тук? И най-вече какво ще си помисли Стилтон? Знае ли, че тя ще се появи? Сигурно е разбрал, когато онзи човек, Норката, й обясняваше къде се намира караваната. Или пък е твърде замаян? Не нахлува ли твърде безочливо в личното му пространство? След единствената им среща в склад за боклук.

Тя погледна към Стилтон, който не отлепяше очи от пода. Ядосан ли беше?

- Какво се случи? - попита тя. - Да не би...

- Остави!

Стилтон я сряза, без да вдига глава. Оливия се почуди дали да си тръгне. Или да седне. Седна. Стилтон я стрелна с поглед и легна. Болеше го повече, отколкото личеше. Не беше в състояние да стои изправен. Норката го зави с одеяло.

- Имаш ли обезболяващи? - попита.

- Не. Чакай... Да, тук.

Стилтон посочи раницата си. Норката разкопча ципа и извади неотваряно шишенце.

- Какво е това?

- Стезолид.

- Това не е обезболяващо, а...

- Две хапчета и вода.

- Добре.

Оливия се озърна бързо, видя пластмасова бутилка с вода и отсипа в неизмита чаша. Нямаше други. Норката взе чашата и помогна на Стилтон да преглътне две хапчета.

- Стезолидът е седатив, не е обезболяващо - прошепна на Оливия.

Тя кимна. И двамата погледнаха към Стилтон. Бе затворил очи. Оливия приседна на другото легло. Норката седна на пода, облегнат на вратата. Оливия огледа караваната.

- Тук ли живее?

- Очевидно.

- Не знаеш ли? Не го ли познаваш?

- Познавам го. Живее ту тук, ту там. В момента живее тук.

- Ти ли го откри?

- Да.

- И ти ли си бездомен?

- Не, нищо подобно. Живея в Керторп, в ателие. Мое е. Днес сигурно струва пет милиона.

- О... Художник ли си?

- Въжеиграч съм.

- Какво значи това?

- Значи, че се занимавам с много неща. Финанси, акции и изкуство, разбира се. Пикасо, Шагал, Дикенс...

- Дикенс не е ли писател?

- Главно да, абсолютно, но на младини правел гравюри. Известни са на малцина, но са добри!

В този момент Стилтон поотвори очи и изгледа гневно Норката.

- Излизам в храстите за малко.

Норката изчезна. Когато захлопна вратата зад гърба си, Стилтон отвори напълно очи. Оливия го погледна.

- Приятел ли ти е?

- Стар доносник. Подготви се да чуеш как е разкрил убиеца на Палме. Защо дойде?

Оливия не знаеше какво да каже. Аптечката за първа помощ? Но това беше просто оправдание.

- Не знам. Искаш ли да си тръгна?

Стилтон не отговори.

- Искаш ли?

- Искам да ме оставят на мира. Да не ме занимават със стари случаи. Обади ми се и ме попита дали съм разследвал убийството на Джил. Да, разследвах го. И открих връзка с Джаки Берилунд. Джил работела за нея. В "Червено кадифе". Понеже я бяха убили и беше бременна, преразгледах случая в Нордкостер. Не стигнах доникъде. Приключихме ли завинаги?

Оливия го погледна. Разбра, че трябва да си върви. Но искаше да му каже нещо и сигурно сега бе последната й възможност.

- Преди седмица бях на Нордкостер. До заливите Хаслевикарна видях много странен мъж. На брега. Да ти разкажа ли?