Шила Бьорлинд - Прилив

Беше заклещен.

Като в менгеме.

Беше паркирал сивия „Ягуар“ недалеч от Морския музей. Предницата на автомобила сочеше към Дюргордския канал. Беше почти единствената кола тук. Все пак той се огледа, преди да извади касетата на Венд. Стара аудиокасета. Защо не я е прехвърлил на диск, почуди се. Типично за Нилс. За щастие в специалната му кола имаше касетофон.

Сега той извади касетата и я задържа в ръка. Беше изслушал целия записан разговор, макар да помнеше всяка дума.

Беше се подложил на мъчение.

Много бавно издърпа тясната лента от касетата. Къс по къс, докато цялото заплетено кълбо остана в дланта му. Да унищожи лентата нямаше да е от кой знае каква полза. Оригиналната касета бе някъде другаде. На неизвестно място. С абсолютно същия разговор и абсолютно същата пагубна информация. Запис, до който трябваше да се добере - по какъвто и да било начин. За предпочитане до три дни. Не възнамеряваше дори да обмисля възможността да изпълни ултиматума на Венд. Това не влизаше в плановете му.

Засега.

Реалист по природа обаче, той осъзнаваше риска да се стигне дотам. Да се окаже в плановете му. Когато трите дни изтекат.

Какво ще направи тогава? Ако Венд огласи разговора? Какво биха могли да направят адвокатите му? Да обявят, че е фалшификат? Гласовият анализ обаче несъмнено щеше да разкрие, че говори той. А и Лин? Тя щеше веднага да познае гласа му.

Бертил запали пурета. Днес бе изпушил почти дял пакет. Погледна лицето си в огледалото за задно виждане. Изглеждаше изтощен почти колкото Венд. Неизбръснат, посивяла кожа. Не беше спал снощи, не бе закусвал, няколко остри реплики за отменени срещи и накрая Лин. Знаеше, че тя долавя всяка промяна в поведението му и се пита какво става. При първа възможност щеше да го обсипе, разбира се, с трудни въпроси. На които той не може да отговори, без да излъже. А не беше толкова лесно да излъжеш Лин.

Беше поставен под огромно напрежение.

- Звучиш напрегнат?

- Така ли? Е, доста ми се струпа напоследък...

Ерик Гранден му се обади неочаквано. Прибрал се от Брюксел. Защо да не се срещнат за лека вечеря? И понеже предпочиташе да отбягва Лин възможно най-дълго, Бертил прие поканата.

- „Театър Грил“ в седем и половина?

- Чудесно.

- Ще доведеш ли Лин?

- Не.

Бертил прекъсна връзката. Втренчи се в заплетената лента в ръката си, погледна към канала и усети как в гърлото му се надига буца. Топла буца. Преглътна веднъж, преглътна втори път и се предаде.

Някой би описал обстановката в „Театър Грил“ като „интимна“. Тъмночервени тапети, малки картини в златни рамки и приглушено стенно осветление. Ерик Гранден обичаше да идва тук. В самото сърце на града. Току-що беше минал през изложбената зала на аукционерската къща „Буковски“ на Арсеналгатан. Разгледа картините за предстоящия търг „Модерно изкуство“ и откри ранен Бертлинг, който го очарова. Реши да се включи в наддаването. Бертлинг отново се котираше добре на колекционерския пазар.

После смести високото си тяло с дълги крайници на дивана в сепарето срещу „старото момче“ Бертил Магнусон. Не че се познаваха от деца, но в техните кръгове хората обичаха да бъдат част от клуба на „старите момчета“. Сега двамата бяха седнали тук да си поиграят с морски език а ла мьоние и първокласно охладено вино. Виното беше стихията на Гранден. Бе инвестирал значителна сума в няколко редки бутилки, складирани в специалната изба на ресторант „Опера“.

- Наздраве!

- Наздраве!

Бертил бе мълчалив. Това устройваше идеално Гранден! Обичаше да слуша гласа си. Изразяваше се добре, подбираше внимателно думите, често държеше речи пред многобройна аудитория.

И обичаше реториката.

Започна да говори за „възможния“ си висок пост в Европа, все едно изнася предизборна реч.

- Казвам „възможен“, защото нищо не е сигурно, докато не е сигурно, както често повтаря Саркози. С него ходим при един и същ фризьор в Париж. Но всъщност доста ще се изненадам, ако не ме назначат. Кого другиго ще изберат?

Бертил разбра, че въпросът е реторичен, и лапна хапка от морския език.

- Но стига толкова за мен. Как са нещата в компанията? Разбрах, че водите се поразмътили около наградата?

- Да.

- Конго?

- Да.

- Четох за детския труд. Не звучи добре.

- Да.

- Защо не направиш дарение?

- На кого?

- Детска болница в Уаликале. Ще платиш за строежа и оборудването, ще вложиш един-два милиона в местното здравеопазване и облаците ще се разнесат.