Шила Бьорлинд - Прилив

- Благодаря ви много!

Оливия излезе от бутика.

Тогава Джаки събра две и две. Поне така си помисли. Обади се на Карл Видеюнг.

- Онази Оливия Рьонинг? Която те е посетила и е разпитвала за мен? Как изглеждаше?

- Тъмна коса.

- Леко кривогледа.

- Да.

Джаки затвори и набра друг номер.

Норката не беше ранна птица, по-скоро нощна. Нощем беше в стихията си. Тогава обикаляше кръговете, из които се движеше, и гледаше да щипне нещо оттук, което да продаде там. Тайна, бяла чанта, дори куче. Снощи бе спасил изтощена немска овчарка от жертва на свръхдоза в Кунгстредгорден и я бе завел при медицинска сестра в предградията, която изпадна в истерия. Знаела, че приятелят й се дрогира, но му вярвала, че внимава. Сгрешила.

Немската овчарка се казваше Мона.

Норката се запита дали има политическа връзка. На известната социалдемократка Мона Салин ли бяха кръстили кучето? Седеше във влака за Флемингсбери и бе решил да поговори с Аке.

В училищния спортен център.

Норката не се отличаваше със стратегически талант.

Аке го нямаше в спортния център.

Норката разпита децата пред сградата и не след дълго разбра, че никой не знае къде е Аке.

- Ти ли си баща му?

- Не, аз съм му ментор.

Така каза Норката. Ментор? Доста умно, помисли си. Не беше сигурен, разбира се, какво е точното значение, но знаеше, че е човек, който знае повече от друг човек, а той знаеше доста неща.

Тоест ментор беше подходяща дума.

По обратния път към гарата случайно видя Аке. Или поне самотно момче, подритващо футболна топка срещу ограда по-надолу по улицата, което напомняше момчето от снимките в мобилния телефон на Ветан. А и когато Аке бе по-малък, го беше виждал няколко пъти с нея.

- Здрасти, Аке!

Аке се обърна. Норката приближи с усмивка до него.

- Може ли да ритна?

Аке търкулна топката към ниския мъж с конска опашка. След секунда отскочи встрани, защото Норката запрати топката в абсолютно непредвидена посока.

- Отлично!

Норката се усмихна отново. Аке потърси с поглед изчезналата топка.

- Обичаш ли футбола? - попита Норката.

- Да.

- И аз. Знаеш ли кой е Златан?

Аке не повярва на ушите си. Що за въпрос? Кой е Златан? Луд ли е този странен мъж?

- Да, разбира се. Играе в „Милан“.

- А преди това играеше в Испания и в Холандия. Работех с него в началото на кариерата му, бях му ментор, когато риташе в „Малмьо“. Аз го уредих в Европа.

- Аха...

- Може да се каже, че аз му проправих път към голямата арена.

Аке беше на десет; възрастният мъж пред него говореше за Златан, но той не схващаше какво точно казва.

- Познаваш Златан?

- Да, разбира се. Ако нещо се обърка, Златан звъни първо на мен! Приятели сме. Както и да е... Казвам се Норката и познавам майка ти, Увете. Искаш ли хамбургер?

Аке изгълта двойния чийзбургер в „Кебап и грил“ в центъра на Флемингсбери. Норката седеше срещу него. Питаше се как да подхване. Десетгодишните не бяха точно негова специалност, затова подкара направо.

- Майка ти каза, че имаш много синини. Обяснил си й, че са от футбола. Мисля, че лъжеш.

На Аке му се прииска да стане и да си тръгне. Майка му беше казала на този мъж за синините? Защо?

- Теб пък какво те засяга?

- Че лъжеш?

- Не лъжа!

- Бях професионален футболист. Така се запознах със Златан. Знам как може да пострадаш на игрището. Твоите синини не са от футбол. Трябва да измислиш нещо по-добро.

- Мама ми вярва.

- Харесва ли ти да я лъжеш?

- Не.

- Защо го правиш тогава?

Аке се размърда на стола. Не му харесваше да лъже майка си, но не смееше да й каже истината.

- Добре, Аке, продължавай да лъжеш Увете, щом искаш. Не възразявам. И аз лъжех майка си, но между нас - между теб и мен - синините не са от футбола, нали?

- Не са.

- Бил си се?

- Нещо такова.

- На мен можеш да кажеш.

Аке се поколеба секунда-две. После си повдигна леко ръкава.

- Ето какво съм.

Норката погледна ръката му и видя буквите ДБ, оградени в кръг. Написани с маркер.

- Какво значи това?

Десет минути по-късно Норката излезе от ресторанта, за да се обади по телефона. Аке чакаше вътре.

Норката се обади на Стилтон.

- Деца бойци?

- Да - каза Норката. - Така се наричат. По-големите момчета получават татуировка над китката - ДБ в кръг.

- Къде се събират?

- Не беше съвсем сигурен. Някъде в Орща, под земята.

- Всеки път на едно и също място?

- Да.

- Всяка вечер?

- Така мисли.

- Поддържаш ли връзка с ГИ?

- Да. Имам номер...

Стилтон знаеше, че Норката никога не прекъсва контакт. Значителна част от оцеляването му зависеше от това.