Шила Бьорлинд - Прилив

Оливия Рьонинг?

Оливия седеше на дивана в апартамента си и преглеждаше „Криминална хроника“ от 2006-а. Криминални случаи, описани от полицаи. На връщане от старческия дом беше взела книгата от библиотеката в колежа. По много конкретна причина. Искаше да разбере дали Том Стилтон е разследвал престъпления през 2005 година. И дали те са предизвикали конфликт. Както предполагаше Оке Густафсон.

През 2005 година на криминалната арена се бяха случили много интересни неща. Сред тях и забележителното бягство на убиеца Тони Улсон от най-строго охраняван затвор. Ето защо едва след доста време стигна до седемдесет и първа страница.

Там го откри.

Жестоко убийство на млада жена в Стокхолм. Джил Енгбери. С подробности, които я накараха да застане нащрек. Джил била компаньонка - бременна - и случаят останал неразрешен. Убили я през 2005-а. Същата година, когато Том Стилтон напуснал полицията. Беше ли разследвал случая? Не го споменаваха в статията, написана от Рюне Форш. Полицаят от телевизията, който разследва нападенията срещу бездомници? Оливия си зададе този въпрос, докато набираше номера на Оке Густафсон.

Беше включила на скорост.

- Разследвал ли е Стилтон убийството на Джил Енгбери?

- Не знам - отговори Густафсон.

Оливия поизгуби инерция. Но това не забави въображението й. Джил е била бременна компаньонка. Джаки е била компаньонка шестнайсет години по-рано. Убитото момиче на брега е било бременно. Джаки е била на острова. Има ли връзка между Джил и Джаки? Работела ли е Джил за Джаки? В "Червено кадифе"? Натъкнал ли се е Стилтон на следа, насочваща го към случая в Нордкостер? Затова ли замълча толкова неочаквано в склада за боклук?

Оливия вдиша дълбоко. Бе предположила, че разговаря за последен път с Том Стилтон. След още едно дълбоко вдишване му се обади отново.

- Разследваше ли убийството на Джил Енгбери през 2005?

- Да, известно време - отговори той и прекъсна връзката.

Оливия започваше да свиква с това. Нищо чудно да й се обади след десет минути и да поиска да се срещнат на някое уютно тъмно местенце, където да отговори на двайсет въпроса.

Сред воня и плъхове.

Той обаче не се обади.

Стилтон седеше в издателския офис на „Местоположение Стокхолм“ - почти сам, ако не броим заетото с работа момиче на рецепцията. Седеше пред компютър и преглеждаше видеозаписите в „Трашкик“. Първите два вече ги нямаше, но другите бяха там. Общо три. Хулио Ернандес, бездомен имигрант, нападнат под моста „Вестер“; Бенсеман и Еднооката Вера. След нейното убийство нямаше нов филм.

С усилие на волята Стилтон изгледа записите. Внимателно. Съсредоточен върху подробностите. Върху целия екран, за да вижда всичко във и извън фокус. Сигурно затова успя да го забележи. На филма, сниман под моста. Изруга, че не може да увеличи кадъра. Да го спре, да щракне върху изображението и да го разгледа от близък план. Можеше обаче да спре записа. И когато се приведе към екрана, я видя ясно. Върху китката на единия нападател. Татуировка. Две букви

- ДБ - вписани в кръг.

Той се облегна назад и откъсна очи от компютъра. Те се насочиха към стената и снимката на Вера в черна рамка. В края на редицата с мъртви бездомници. Стилтон придърпа бележника си, написа ДБ и огради буквите с кръг.

После погледна пак снимката на Вера.

Късната прожекция на "Черния лебед" току-що бе приключила и хората от „Гранд Синема“ се изсипваха на Свеавеген. Мнозина тръгваха към Кунгсгатан. Беше приятна светла вечер с топъл ветрец. Ветрец, който облъхваше гробището около църквата „Адолф Фредрик“ и полюшваше цветята върху гробовете. Тук беше малко по-тъмно. Поне на някои места. До гроба на Улоф Палме например. Откъм Свеавеген четиримата, които току-що се бяха срещнали там, оставаха почти невидими.

Двама от тях бяха Бертил Магнусон и Нилс Венд.

Другите двама бяха повикани по спешност с посредничеството на К. Седович. Мъжът, към когото Бертил винаги се обръщаше, ако възникне неудобна ситуация. Каквато предполагаше, че ще възникне тази вечер.

Венд предполагаше същото.

Знаеше кой е Бертил. И не беше човек, който идва неподготвен на подобни срещи. Затова не реагира при вида на другите двама. Нито когато Бертил му обясни с дружелюбен тон, че „съветниците“ му ще проверят дали Венд не носи диктофон.

- Разбираш защо.

Венд разбираше. Остави съветниците да си свършат работата. Не носеше диктофон. Не и този път. Носеше обаче касета със запис на разговора. Едната горила я подаде на Бартил. Той я вдигна към Венд.