Шила Бьорлинд - Прилив

Лени се наведе и прегърна Оливия. Носеше тънка лятна рокля с много дълбоко деколте и миришеше силно на „Мадам“. Любимият й парфюм. Дългата й руса коса изглеждаше прясно измита, а устата й сияеше в яркочервено. Лени винаги се престараваше, но беше най-добрата и най-вярната й приятелка.

- Какво правиш? Дисертация ли пишеш?

- Не. Учебен проект, както ти казах.

Лени въздъхна шумно.

- Няма ли да приключиш скоро? Имам чувството, че цяла вечност се занимаваш с това.

- Не е цяла вечност, но случаят е сложен и изисква...

- Какво пиеш?

В обичайния си стил Лени я прекъсна, щом прецени, че темата става отегчителна. Оливия я информира какво има в чашата й. Лени влезе в кафенето да поръча. Когато излезе, Оливия вече бе прибрала материалите за Джаки Берилунд и бе подготвена да научи всичко ново в живота на Лени.

И го научи. До най-дребните подробности. Дори онези, които не искаше да научава. Видя снимки на Якоб с дрехи и без дрехи; изслуша историите за лудия шеф на Лени. Която понастоящем работеше в магазин за дивидита. Остроумните забележки на приятелката й за приключенията й и за живота на другите разсмяха Оливия. Лени притежаваше безценна дарба да я накара да се отпусне и бавно да я върне към нещо, наподобяващо живота на нормалните двайсет и три годишни. Оливия почти съжали, че през онази вечер не е била с тях в „Странд“. Явно ставам скучна, помисли си тя. Първо, абсолютно обсебена от Полицейския колеж, а сега - от убийството край брега.

Затова с Лени решиха днес да си организират кино вечер. Само те двете. Да гледат филм на ужасите, да пият бира и да се натъпчат с понички със сирене. И всичко да бъде както в добрите стари времена.

Преди Джаки Берилунд.

Топчето на рулетката се въртеше все по-бавно и по-бавно. Накрая спря на нулата. Това би пропукало всяка непробиваема система. Ако съществуваше такава.

Някои хора твърдяха, че съществува, и дори си вярваха.

Не и Абас, нито за секунда. Абас ел Фаси, крупието на масата, беше виждал всякакви системи да отиват по дяволите. Тук, в казино „Космопол“ в Стокхолм, и в други казина по света. Той знаеше, че не съществува система за забогатяване на рулетната маса. Имаше късмет и имаше измама.

Не и система.

Но късмет... да, имаше късмет и той бе в състояние да донесе богатство на която и да е рулетна маса. Особено ако си заложил максимума на нулата и топчето спре там. Както току-що. Комарджията получи солидна сума. В този случай - директор на компания с изрязани торбички под очите и измъчен от сериозен проблем.

Бертил Магнусон събра значителната печалба и подхвърли няколко чипа към Абас, както си му е редът. Друга купчина побутна към мъжа до себе си. Ларш Йорнхелм, по-известен като Лате. Един от приятелите в антуража на Бертил. С тен от солариум и в костюм „Армани“. Лате доволно прибра чиповете и веднага ги разпръсна напосоки по масата. Като свободна кокошка, помисли си Абас.

После телефонът на Бертил изжужа в джоба му.

Беше забравил да го изключи.

Бертил стана, извади телефона и разблъска лешоядите зад гърбовете на играчите, за да се усамоти по-далеч.

Но не чак толкова далеч, че Абас да не го държи под око, както се полага на професионално крупие. Което не вижда нищо, но наблюдава всичко. Изцяло съсредоточен върху масата за залози, но с фасетни очи, на които би завидяла дори оса.

И той видя как Магнусон, един от редовните му клиенти, притиска телефона към ухото си, без да продума. Но с изражение, говорещо красноречиво какво чува.

Не беше нещо приятно.

Абас се замисли за този разговор - по-късно, когато влезе в бар „Риш“. Не защото продължи дълго, а защото веднага след обаждането Магнусон си тръгна. И остави малко състояние върху масата плюс очевидно объркан приятел, който усети липсата му едва когато използва всички свои чипове. После Лате разбра, че трябва да тръгне след него. Преди това обаче се опита да оползотвори възможно най-добре капитала на Магнусон и го пропиля за петнайсет минути.

Свободна кокошка.

После си тръгна.

Телефонното обаждане заинтригува Абас. Защо Магнусон изчезна тутакси? Какво му бяха съобщили? Делови разговор ли беше? Вероятно, но Магнусон му беше клиент отдавна и Абас знаеше, че не е прахосник. Не беше скъперник, ала не хвърляше пари на вятъра. Сега бе оставил сериозна сума върху масата.

И просто си беше тръгнал.

Абас поръча чаша минерална вода и си намери по-усамотено място в бара. По природа наблюдател, трийсет и пет годишен, с марокански корени и детство в Марсилия. В предишен живот се бе издържал като уличен търговец на пиратски имитации на дизайнерски чанти. Първо в Марсилия, после във Венеция. След драматичен инцидент с нож на Понте ди Риалто бе преместил бизнеса си в Швеция. После доста полицейска вода изтече под доста различни мостове и в резултат Абас промени възгледите и професията си. Стана крупие и се запали по суфизма.