Шила Бьорлинд - Прилив

- Виждала съм ги... Отвратително...

- Да. Тази сутрин се появи нов.

- Отблъскващ като предишните?

- Още по-ужасен.

Цяла нощ Йеле превърташе в ума си посещението в караваната. Едва призори поспа малко. В бараката си. Сега седеше в комуналната кухня и се опитваше да влее живот в тялото си с чаша кафе, черно като въглен. Бе решил, че не може да се измъкне просто ей така. Нямаше да се получи. Вера сигурно бе излязла да продава списанията си. Щеше да я потърси и да се извини.

Повече от това не можеше да направи.

Точно се надигна и мобилният му телефон звънна. Съобщение. Отвори го. Правописът бе потресаващ, но съдържанието беше кристално ясно. Завършваше с кратък подпис

- Перт.

Йеле разполагаше с достатъчно време за размисъл, докато стигне до гората. Въображението му пропадаше в бездънни леденостудени пропасти. Част от пътя измина тичешком. Сега бързаше запъхтян между дърветата и скалите. И го видя до караваната - Рюне Форш.

Полицаят.

Беше си имал вземане-даване с него и знаеше точно какъв тип е. В момента Форш стоеше до оградената с полицейска лента каравана и пушеше цигара. Йеле се шмугна зад дърво и се постара да се успокои. От трийсет минути сърцето му отмерваше всякакви възможни ритми, а потта се стичаше на вади под якето му. После видя ръка да му маха иззад храстите.

Перт.

Йеле се прокрадна до него. Седнал на камък, той си бе изплакал очите. По брадичката му лепнеше смесица от сополи и сълзи. Беше си свалил пуловера. Голият му торс бе покрит с татуировки на китайски чинии - от двете страни - със синя и червена декорация. Той избърса отчаяното си лице с пуловера. Перт я беше открил, бе извикал полицията и още стоеше там, когато полицаите пристигнаха, пренесоха Еднооката Вера в линейка и я откараха с пусната сирена.

- Жива ли беше?

- Така мисля... да.

Йеле се втренчи в земята и седна като повален. Поне беше жива. Перт му каза, че полицаите са го разпитали. Според тях била нападната преди часове - през нощта. Йеле се досети кога се е случило. Когато той се измъкна от караваната и изчезна.

Безпричинно.

Избягал като плъх.

Повърна.

Мъжът, който излезе от караваната, се казваше Яне Клинга - полицай от екипа на Рюне Форш, разследващ посегателствата срещу бездомници. ПСБ, както го наричаха в тесен кръг. Клинга приближи до Форш, който продължаваше да пуши.

- Същите извършители? - попита той.

- Може би. Или пък не.

- Ако жената умре, ще разследваме убийство.

- Да. Тогава няма да го наричаме ПСБ, а УНБ, а тъкмо свикнах с името. Пфу!

Клинга го изгледа изкосо. Форш не му допадаше особено.

По пътя към къщи след срещата с Карлсен Оливия се обади на Лени и й предложи да се видят. Усещаше, че твърде дълго пренебрегва приятелката си.

Сега седеше в „Синия лотос“. Малко, открито кафене сравнително близо до апартамента й. Пиеше червен чай и мислеше за Карлсен. Веднага се бяха сближили. Както се случва понякога с някои жени. Съвсем различно усещане в сравнение със срещата със студената Мариане Боглунд. Карлсен бе открита и искрено заинтригувана.

Папката, която й беше дала, лежеше отворена пред нея върху малката масичка. Имаше цял раздел, посветен на Джаки Берилунд. Докато чакаше Лени, Оливия се зачете.

Обширен материал.

Доста високо си се изкачила, откакто си правила „компания“ на онези норвежци на Нордкостер, помисли си Оливия, след като разбра в какво се състои бизнесът й днес. "Червено кадифе" предлагаше богат избор от компаньонки. Но както посочваше Ева в бележка под линия, най-доходоносната част от бизнеса вероятно оставаше невидима. Тя се осъществяваше по съвсем различни канали.

Със съвсем различни клиенти.

Клиенти по високите етажи, предположи Оливия. И сега, в този момент, би дала много, за да види списъка с клиенти на Джаки. Какви ли имена ще открие там? Ще познае ли някои?

Чувстваше се като член на прочутата Кеймбриджка петорка [1] Група съветски агенти във Великобритания, вербувани през 30-те г. на XX в. в Кеймбридж. - Б. ред. .

Но не бяха петима. Беше сама, на двайсет и три, студентка в полицейския колеж и се очакваше да е надрасла света на фантазиите. Знаеше, разбира се, че не си съчинява. Разучаваше конкретно убийство, неразкрито, с конкретен труп и загадка за разбулване. Загадка, с която баща й се беше борил преди време. Понечи да обели шоколадово блокче и в същия момент се появи Лени.

- Здрасти, красавице! Съжалявам за закъснението!