Шила Бьорлинд - Прилив

Вътре.

Еднооката Вера легна върху тясното легло. Под главата й имаше възглавница. Свали единия си крак на пода за опора и за да освободи място на Йеле да се отпусне върху нея. Той я облада с лекота, но внимателно и бавно, и чу кратката й гърлена въздишка.

Вече го правеха.

Правеха любов.

Телата им се заклатушкаха ритмично. Леглото ограничаваше движенията им - по възбуждащ начин. Наложи се Йеле да се сдържа, докато Вера го настигне.

В мрака отвън светна дискретна жълта лампичка на видеокамера.

Вера усети как Йеле свършва и тялото й реагира в почти същата секунда. Той остана дълго в нея - докато органът му не се изплъзна сам. Беше се удрял силно в страничната стена. Изправи се внимателно и седна на ръба на леглото. Видя, че Вера е заспала, и забеляза колко спокойно се повдигат гърдите й. Непознато спокойствие. И преди я бе виждал да заспива - или да губи свяст. Неведнъж бе будувал нощем до нея.

Тук.

В караваната.

Без да остава до сутринта.

Нощи, през които тя се бореше да не се разпадне. Да не се поддаде на маниакалните червеи, които пълзяха в мозъка й и искаха да излязат оттам. Понякога я прегръщаше часове наред, говореше й тихо за светлината и тъмнината, за себе си, за каквото и да е, стига да я задържи на повърхността. Това често помагаше. В крайна сметка тя се отпускаше изтощена върху гърдите му, поемайки тревожно, неспокойно дъх.

Сега дишаше съвсем равномерно.

Йеле се надвеси над лицето й и внимателно погали дребните светли белези. Знаеше за връзката ключове. Няколко пъти бе чувал историята. И винаги у него се надигаше същият безпомощен гняв.

Да причиниш това на дете!

Зави с одеяло голото тяло на Вера и седна на съседното легло. Облече се разсеяно и се отпусна върху него.

Лежа дълго.

После се изправи.

Постара се да не поглежда към Вера.

Затвори тихо вратата на караваната. Не искаше да я събуди, не искаше да обяснява необяснимото. Защо си тръгва. Просто си тръгна. Обърна гръб на караваната и се скри в гората.

Когато наближи моста Юргорд, Бертил Магнусон най-сетне се съвзе и осъзна, че трябва да действа. Как? Не беше решил. На първо време изключи мобилния си телефон. Обмисли дали да не си смени номера, но разбра, че е рисковано. Тогава Венд може би щеше да позвъни на домашния му телефон - в къщата - и нищо чудно Лин да вдигне. Това нямаше да е добре.

Щеше да е катастрофа.

Задоволи се да го изключи, да забие глава в пясъка и да се надява да се приключи дотук.

С това единствено обаждане.

Преди да се прибере вкъщи, мина набързо през главния офис на Свеавеген. Персоналът беше купил цветя и шампанско. Цялата компания честваше наградата. Никой не споменаваше демонстрациите. Бертил не очакваше друго. Имаше лоялни служители. Ако не бяха, смяната не закъсняваше.

От офиса коментира по телефона телевизионен репортаж за „Магнусон Уърлд Майнинг“. Противен репортаж. После помоли секретарката си да напише съобщение до пресата, подчертаващо колко високо ценят наградата и как тя поощрява компанията му да продължава да проправя път на шведския бизнес в чужбина. Включително в Африка.

Да хване бика за рогата.

Сега вървеше към дома си в Стоксунд. Беше късно и се надяваше Лин да не е решила да покани гости. Не би издържал.

Нямаше гости.

Лин бе сервирала семпла вечеря за двама на терасата. Познаваше съпруга си. Нахраниха се почти без да продумат. Накрая тя остави ножа и вилицата.

- Как се чувстваш?

Гледаше право към водата, докато задаваше въпроса.

- Добре. Имаш предвид...

- Не, имам предвид изобщо.

- Защо питаш?

- Защото не си тук.

Познаваше много добре съпруга си. Бертил се отнесе още щом взе чашата си с вино. Обикновено не правеше така. Умееше да задържа нещата по местата им, а тук, у дома, мястото му беше при нея. Тук бяха насаме, двамата. Свързани един с друг.

Сега обаче не бяха.

- Демонстрантите ли са причината?

- Да.

Бертил излъга. Нямаше абсолютно никакъв начин да каже истината.

- Не е за пръв път. Защо се разтревожи толкова сега?

- Струва ми се, че положението се влошава.

Лин също бе забелязала. По-рано вечерта и тя бе гледала репортажа по телевизията - определено злостен и очевидно тенденциозен.

Замисли се.

- Искаш ли да го обсъдим? Да...

- Не. Не сега. Изморен съм. Кралят хареса ли роклята ти?

И дотук.

Той се върна при нея и атмосферата стана отново съкровена. Толкова съкровена всъщност, че избухна в двойното им легло. Кратко, но „удовлетворително“. И с необичаен плам от страна на Бертил. Сякаш си позволява да реагира в леглото, помисли си Лин. Устройваше я, стига проблемите да са само делови, а не нещо друго.