Шила Бьорлинд - Прилив

- Здрасти, Йеле! С ръчна граната ли си оформи прическата?

Еднооката Вера вървеше към него с огромна усмивка, сочейки чорлавата му коса. Беше продала всичките си трийсет списания на Ринген и сега беше тук. Пред търговския център „Сьодер“ край Медбоярплацен. Мястото, заето от Йеле преди два дни. Все пак Бенсеман го нямаше. Добро място, мислеше си. Трите списания днес го обориха.

- Здрасти - каза той.

- Как върви?

- Горе-долу. Три списания.

- Аз продадох трийсет.

- Добре.

- Докога ще останеш?

- Не знам, имам още за продан.

- Ще ги купя.

Понякога купуваха списания един от друг, за да помогнат на колега. За същата цена, на която ги вземаха от офиса. С надеждата да им провърви повече. Така че предложението на Вера беше съвсем в реда на нещата.

- Благодаря, но...

- Гордостта не ти позволява, а?

- Вероятно.

Вера се подсмихна и улови Йеле под ръка.

- Гордостта няма да ти напълни стомаха.

- Не съм гладен.

- Студено ти е.

Вера бе докоснала ръката на Йеле. И тя наистина беше доста студена - странно, понеже температурата навън беше над двайсет градуса.

- В бараката ли спа снощи?

- Да.

- Докога ще търпиш?

- Не знам.

Настъпи мълчание. Вера се вгледа в лицето на Йеле, а Йеле погледна към търговския център и секундите се превърнаха в минута-две. После Йеле погледна към Вера.

- Може ли да...

- Да.

Не казаха повече. Не беше необходимо. Йеле вдигна износената си раница, прибра списанията и тръгнаха. Един до друг, всеки в своя свят. Мислено се бяха пренесли напред. Към караваната и как ще бъде там.

И ако ходиш, унесен в мисли, няма как да видиш, че двама младежи в тъмни якета с качулки те наблюдават. Не забелязваш дори как поемат в същата посока като теб.

Червената къща с веранда в Ротербро бе построена в средата на шейсетте. Семейство Рьонинг бяха вторите й собственици - засега. Изглеждаше спретната, добре поддържана и беше сгушена на тихо място сред къщи като нея. Оливия беше отраснала тук - единствено дете, но в квартала беше пълно с приятели за игри. Сега повечето бяха поели по своя път. На други места. Тук живееха предимно родители - сами.

Като Мария.

Когато свърна по алеята, Оливия я видя през прозореца на кухнята. Мама. Адвокат, с испанско потекло, жена с бърз и точен език. И със съпруг, който я обичаше повече от всичко на света.

И тя го обичаше. Атмосферата в дома им винаги бе спокойна и разумна, много рядко избухваха препирни. Спорове, противоречия, безкрайни дискусии, но никога неприятни кавги. Нищо, което да присвие детско коремче.

Оливия винаги се бе чувствала сигурна у дома.

Чувстваше и че я виждат. Поне Арне или по-скоро предимно той. Мария беше такава, каквато е. Не точно емоционална майка, но винаги на разположение, когато е необходима. Когато се разболееш например. Както сега. Тогава мама е тук, готова да се погрижи с рецепти и съвети.

Това си има предимства.

- Какво ще ядем?

- Специално чесново пиле.

- И какво му е специалното?

- Каквото не е в рецептата. Изпий това - каза Мария.

- Какво е?

- Гореща вода, джинджифил, мед и две капки тайна тинктура.

Оливия се подсмихна и го изпи. Каква беше тайната? Лъх на мента ли усети запушеният й нос? Може би. Усети колко доволно измъченото й гърло прие топлата напитка и си помисли: мама Мария.

Седяха до бялата маса в излъсканата до блясък кухня. Оливия все още се изненадваше колко охотно майка й е възприела скандинавския стил. В дома им нямаше и помен от огнени цветове. Всичко беше бяло и пастелно. Като тийнейджърка се разбунтува и ги накара да боядисат стените на стаята й в яркочервено. Сега те се бяха върнали към далеч по-ненатрапчив бежов нюанс.

- Е, как беше на Нордкостер? - попита Мария.

Оливия й разказа редактирана версия на посещението си на острова - силно редактирана версия. Всъщност зачеркна всичко важно. После се нахрани и изпи чаша хубаво вино. Висока температура и вино, усъмни се гласно тя, когато Мария извади бутилката. Но майка й не мислеше така. Малко червено вино винаги е добре, каза.

- Помниш ли с татко да сте обсъждали случая на Нордкостер? - попита Оливия.

- Не, но ти току-що се бе родила, така че дискусиите не бяха много.

Разочарование ли долови в гласа й? Не, засрами се, Оливия! Стегни се!

- Цяло лято ли ще се занимаваш със случая? - попита Мария.

За вилата ли реши да се притесни сега? За предпазното тиксо и шкурката за боя?

- Не мисля. Ще проверя това-онова и после ще напиша нещо.