Шила Бьорлинд - Прилив

- Но мината на „Магнусон Уърлд Майнинг“ в Конго едва ли е нелегална?

- Не е. Компанията е от малкото, които все още притежават старата си концесия за рудодобив. Получили са я обаче от бившия диктаторски режим.

- Какво казват критиците на компанията?

- Възразяват срещу експлоатацията на деца и физическото насилие, както и срещу факта, че Конго не извлича полза от добива. Всичко се изнася от страната.

Репортерът в студиото се обърна към снимката на Бертил Магнусон.

- Управителният директор на компанията Бертил Магнусон е на телефона. Как бихте коментирали този репортаж?

- Първо, тонът ми се струва необосновано остър, а фактите - поднесени тенденциозно. Не бих желал изобщо да ги коментирам. Ще подчертая само, че компанията ни е дългогодишен и отговорен играч в рудодобивния сектор. Убеден съм, че икономическата полза от отговорното оползотворяване на природните ресурси е от изключително значение за намаляването на бедността в този район.

Мъжът върху леглото изключи телевизора и вдигна хавлията от пода. Името му беше Нилс Венд. Репортажът не му каза нищо ново. Само засили решимостта му. Бертил Магнусон се задържа по-дълго в мислите му.

Един за всички.

Йеле беше идвал и преди в караваната - няколко пъти. Кратки посещения по различни причини. Обикновено за да прави компания на Вера, когато се чувства зле. Но никога не беше нощувал тук. Сега щеше да остане. Поне такова бе намерението му, когато влезе вътре. Имаше три легла - две до масата и едно в дъното. Леглото в дъното беше твърде късо за Йеле, другите - твърде тесни за двама души един до друг.

Но не и един върху друг.

Йеле знаеше какво предстои. По целия път мислеше за това. Щеше да се люби с Еднооката Вера. Идеята се бе зародила още на Медбоярплацен - просто като идея. После, забеляза той, бе прераснала в нещо различно - в желание.

Или възбуда.

Вера вървеше до него. Седеше до него в метрото. Стоеше плътно до него на шейсет и шест метровия ескалатор на Вестра Скуген. Държеше го под ръка, докато прекосяваха гората Ингентинг, и през цялото време не продумваше. Йеле предположи, че и тя мисли за същото.

Наистина мислеше.

И тялото й се промени. Стопли се отвътре. Знаеше, че има запазено тяло все още силно, пищно, с гърди, от които никой не бе сукал и които изпълваха забележително големи чашки в редките случаи, когато й се приискаше да сложи сутиен. Не се тревожеше за тялото си. То нямаше да я подведе. Винаги й служеше при нужда, макар отдавна да не се бе случвало да й потрябва. Затова се чувстваше зажадняла и нервна.

Искаше да е хубаво.

- В шкафа има нещо по-твърдо.

Вера посочи един от облицованите с фурнир шкафове зад Йеле. Той се обърна и го отвори. Малка бутилка водка „Експлорър“, наполовина пълна - или наполовина празна в зависимост от гледната точка.

- Искаш ли?

Йеле погледна към Вера. Медната лампа на стената осигуряваше точно толкова мътна светлина, колкото бе необходима.

- Не - каза тя.

Йеле затвори шкафа и пак погледна към нея.

- Ще...?

- Да.

Вера се съблече първо от кръста нагоре. Йеле седеше срещу нея. Неподвижен. Погледна голите й гърди. За пръв път ги виждаше и усети как органът му се втвърди под масата. Повече от шест години не бе докосвал женски гърди. Дори мислено. Нямаше сексуални фантазии. Сега седеше срещу две много едри гърди, които хвърляха сянка в приглушената светлина на стенната лампа. Започна да си разкопчава ризата.

- Много е тясно тук.

- Да.

Вера си свали полата, събу си чорапогащника и се облегна назад. Сега не съвсем гола. Йеле се изправи и смъкна каквото имаше за смъкване. Видя, че пенисът му е застанал под почти забравен ъгъл. Вера също го видя и разтвори леко крака. Йеле се приведе напред, протегна длан и я прокара по бедрото й. Двамата се погледнаха.

- Искаш ли да изключа лампата? - попита тя.

- Не.

Нямаше какво да крие. Знаеше, че Вера знае какво правят - знае какви са - и няма място за неудобство. Ако тя искаше лампата да свети, той искаше същото. Жената пред него бе такава, каквато е, и сега той щеше да прави любов с нея. Докосна срамните й устни и усети колко са влажни. Прокара пръсти по тях, а Вера хвана пениса му с дясната си ръка. После затвори очи.

Имаше цялото време на света.

Младите мъже дебнеха в мрака. Знаеха, че са скрити добре. Немощната светлина от овалния прозорец на караваната едва достигаше навън, но им бе достатъчна да наблюдават.