Шила Бьорлинд - Прилив

С помощта на Нилс Венд.

Изключително талантливият Венд. Един от мускетарите. Гений в областта на проучването и анализирането на руди и пазарни структури. Всичко, в което Бертил не беше толкова добър. Заедно те станаха индустриални пионери в различни части на света - Азия, Австралия. И най-вече Африка. После положението се обърка и Венд изчезна заради нещо изключително неприятно, което Бертил се опитваше да забрави оттогава. Волева амнезия.

Нилс Венд не бе постъпил така.

Очевидно.

Защото именно Нилс му се бе обадил и беше пуснал записания разговор. Нямаше друго възможно обяснение.

Бертил не се съмняваше ни най-малко.

Когато стигна до моста към Юргорден, бе формулирал наум първия си въпрос: каква цел, по дяволите, преследва Венд? И вторият въпрос: още пари? Секунда преди да формулира третия си въпрос - къде е той? - телефонът му звънна отново.

Бертил го задържа пред себе си - по-точно до бедрото си, навсякъде около него се разхождаха хора, често с кучета, такава беше алеята. Натисна бутона за отговор и го притисна до ухото си.

Без да продумва.

Тишина.

- Ало?

Беше Ерик Гранден. Активният туитър, който се надяваше да намери фризьор в Брюксел. Бертил веднага позна гласа му.

- Здравей, Ерик.

- Поздравления за наградата!

- Благодаря.

- Как беше кралят? В добра форма?

- Да.

- Добре, добре. Празнуваш ли сега?

- Не, аз... Ще празнуваме по-късно вечерта. Намери ли фризьор?

- Още не. Онзи, при когото исках да отида, се оказа зает. Странно. Но ми препоръчаха друг салон. Надявам се да ми остане време да се отбия преди сутрешната сесия. Ще ти се обадя през седмицата! Поздрави Лин!

- Благодаря. Доскоро.

Бертил прибра телефона и се замисли за Ерик. Ерик Гранден. Третият мускетар. Също голям играч в своята сфера. С гигантска мрежа от връзки в Швеция и в чужбина.

- Включи го в управителния съвет.

Каза го майката на Бертил след смъртта на баща му, след като й описа докъде се простират пипалата на Ерик.

- Но той не разбира нищо от рудодобив.

- Ти също. Важното е да се обградиш с хора, които разбират. Най-подходящите хора. В това те бива. Включи го в борда на директорите.

Когато го каза за втори път, Бертил осъзна колко брилянтна е идеята й. Защо не се бе сетил сам? Не виждаш дърветата от гората. С Ерик бяха твърде близки - приятели и мускетари. Трябваше, разбира се, да го включи в борда на компанията.

Така и стана.

Ерик стана член на управителния съвет. Отначало - за да помогне на приятел. През годините обаче бе изкупил значителен дял от компанията. Нищо не му пречеше да поеме известна отговорност. Да дръпне някоя струна, до която Бертил не се е добрал. Кой друг би успял, ако не той - Ерик Гранден.

И така продължи дълго, докато Ерик не се изкачи толкова високо по политическата стълба, че постът му в борда стана уязвимо място. В частна компания. При това критикувана често от медиите.

Ерик се оттегли.

Сега решаваха проблемите на четири очи. По-безопасен начин.

Отвън изглеждаха просто добри приятели.

Досега.

Ерик нямаше представа за записания разговор и какво го е предизвикало. Разбереше ли, връзката между тримата мускетари щеше сериозно да се обтегне.

Включително на политическо ниво.

Наближаваше седем вечерта. Йеле бе успял да продаде три списания. За четири часа. Не беше много. Сто и двайсет крони, от които щеше да получи шейсет. Петнайсет крони за час. Но щеше да си купи консерва с рибни топченца. Не че ги обичаше кой знае колко - купуваше ги заради соса от омари. Като цяло храната не го интересуваше особено - открай време, дори тогава, когато имаше възможност да си угажда с това-онова. За него храната бе просто необходимост. Няма ли храна, намираш начин да преживееш и без нея. И това беше възможно. Основният му проблем не бе храната, а подслонът.

Имаше си дървената барака край езерото Ярла, но тя започваше да му лази по нервите. Нещо се бе настанило в самите й стени. Нещо, чието присъствие усещаше още щом стъпи вътре. Все по-трудно заспиваше там. Стените са се наслушали на крясъци, помисли си той, време е да се преместя.

Ако „преместя“ беше точната дума. Преместваш се от апартамент или къща, не се местиш от гола барака. Напускаш я.

И той щеше да я напусне.

За това си мислеше сега. Но къде? Случваше се да нощува из града, включително в хостели, но те не му бяха по вкуса. Схватки, пиянства, дрогирани хора и персонал, който иска да си тръгнеш най-късно до осем сутринта. Беше се отказал от това. Трябваше да отиде другаде.