Шила Бьорлинд - Прилив

За съжаление имаше пазар и за това.

Ами ако жертвата на брега е била „колежка“ на Джаки? Поръчана точно защото е бременна. И после нещо се е объркало на онази лъскава яхта и е приключило с убийството.

Или пък... трескавото й въображение отново включи на максимални обороти... или пък единият норвежец е бил бащата на детето и тя е отказана аборт? Може би двете с Джаки са правили секс с норвежците и в други случаи, жертвата е забременяла, опитала се е да шантажира норвежеца и накрая всичко се е преобърнало наопаки и са я убили?

В този момент телефонът й звънна.

Беше майка й. Искаше да я покани на вечеря.

- Днес?

- Да. Имаш ли нещо друго предвид?

- Сега съм във влака от Гьотеборг и...

- Кога пристигаш?

- Около пет, после трябва да...

- Не ми звучиш добре? Болна ли си?

- Малко съм...

- Имаш ли температура?

- Може би, не съм...

- Гърлото ти подуто ли е?

- Малко.

За пет секунди тревожните въпроси на майка й върнаха Оливия във времето, когато бе на пет. Беше болна и майка й се тревожеше за нея.

- В колко часа?

- Седем - каза Мария.

Еспланадата на Страндгатан е много красива. Гледана от водата, тя е впечатляваща смесица от стара архитектура край трилентовото шосе. Особено ако вдигнеш очи към покривите - ексцентрични кули, фронтони и червени керемиди.

Какво се крие зад фасадата, е друг въпрос.

Красотата на улицата определено не беше на преден план в ума на Бертил Магнусон, докато вървеше по кея. На безопасно разстояние от всички, наречени Пюге, Мюге и Тюсе. Леко притеснената му съпруга го бе оставила в началото на Страндгатан, след като той твърдо я бе уверил, че вече няма никакъв проблем. Церемонията, кралят и кресливите демонстранти отвън просто му бяха дошли в повече.

- Сега съм добре - каза й.

- Сигурен ли си?

- Да, сигурен съм. Трябва да обмисля договора, който ще подписваме в сряда. Искам да повървя малко.

Беше му навик, когато иска да обмисли нещо, затова Лин го остави и продължи без него.

Бертил крачеше с видимо напрегнато изражение. Веднага бе разбрал кой стои зад записания разговор.

Нилс Венд.

Някога много близък приятел. Мускетар. Един от тримата в Стокхолмския икономически университет, делили и добро, и лошо през шейсетте. Третият беше Ерик Гранден, понастоящем висш функционер в министерството на външните работи. Тримата се виждаха като съвременна версия на героите на Дюма. Имаха дори същия девиз като мускетарите.

Дотам се простираше въображението им.

Бяха убедени обаче, че ще смаят света. Във всеки случай поне част от него.

И успяха.

Гранден стана политически вундеркинд и едва на двайсет и шест оглави младежкото звено на Партията на умерените. Магнусон и Венд основаха „Магнусон Венд Майнинг“ и не след дълго тя се наложи като успешна компания и в Швеция, и в чужбина.

После нещата се пообъркаха.

Не в компанията. Тя се разширяваше - глобално и финансово - и след няколко години акциите й започнаха да се продават на борсата. Обърка се обаче положението с Венд. По-точно отношенията между Бертил и Венд. Те се влошиха. Накрая Венд изчезна от картината. И „Венд“ се превърна в „Уърлд“ - „Магнусон Уърлд Майнинг“.

А сега Венд се беше върнал.

С изключително неприятен разговор между него и Бертил. Макар да нямаше представа, че е бил записан, Бертил веднага разбра какво може да отприщи това. Видеше ли записът бял свят, времето на Бертил Магнусон като голям играч приключваше.

На всяко равнище.

Той погледна нагоре към Гревегатан. Беше отраснал съвсем наблизо, на безупречен адрес. От детската си стая чуваше църковните камбани на „Хедвиг Елеонора“. Беше се родил в семейство на индустриалци. Баща му и чичо му бяха основали компанията. Адолф и Виктор. „Братя Магнусон“. Бяха създали малка, но силна рудодобивна компания, имаха отличен рударски нюх и след малките местни кариери си бяха проправили път и в чужбина. През годините бяха поставили семейната компания на световната карта, осигурявайки на Бертил трамплин към големия бизнес.

Бертил имаше свои идеи. И дръзки цели. Помагаше да управляват семейната компания, но същевременно виждаше, че освен традиционните има и други пазари. От които братята страняха.

Екзотични пазари.

Трудни пазари.

Които изискваха да лавираш и да жонглираш с всякакви деспотични владетели. Хора, с каквито братята никога не биха имали вземане-даване. Но времената се променят и бащите и братята умират. Още щом погребаха Адолф и Виктор, Бертил основа филиал.