Шила Бьорлинд - Прилив

- И ти водеше разпита?

- Да.

- По цялото западно крайбрежие нямаше човек, който да води разпити по-добре от Гунар - поясни Мерит по-скоро като факт, отколкото като хвалба.

- И какво разбра от тях? - поинтересува се Оливия.

- Единият норвежец каза, че чули по радиото как на другия ден ще се разрази буря, и затова напуснали острова. Искали да се приберат в своето пристанище. Другият каза, че им свършила пиячката и отплавали за Норвегия да се запасят наново.

Доста различни версии, помисли си Оливия.

- А какво каза Джаки Берилунд?

- Нямала представа защо са отплавали, просто ги придружавала.

- Казала: „Плаването не ми е специалитет“ - допълни Мерит със стокхолмски акцент.

Оливия я погледна.

- Така казала въпросната Берилунд. Добре се посмяхме, когато се прибра вкъщи, помниш ли?

Мерит се усмихна на Гунар, който изглеждаше малко сконфузен. Да споделяш със съпругата си информация от разпит, не е съвсем според правилата. На Оливия обаче й беше все едно.

- Но какво казаха за убийството? - настоя тя.

- За него всички казаха едно и също. Не били припарвали в Хаслевикарна нито през нощта на убийството, нито преди това.

- Вярно ли беше?

- Не сме сто процента сигурни. Случаят, разбира се, остана неразрешен. Не разполагахме с нищо, което да ги свърже с местопрестъплението. Роднина ли си на Арне Рьонинг, между другото?

- Той ми е баща... Беше.

- Прочетохме, че е починал - каза Гунар. - Моите съболезнования.

Оливия кимна, а Мерит извади албум със снимки от полицейската кариера на Гунар. На две от тях до него стояха Арне и друг полицай.

- Том Стилтон? - предположи Оливия.

- Да.

- Но нямаш представа къде е той сега? Том Стилтон?

- Нямам.

В крайна сметка тя все пак избра вишневочервената рокля. Беше особено привързана към нея. Със семпла кройка, но красива. Сега Лин Магнусон стоеше до съпруга си в тържествената зала на Търговската камара и се усмихваше. Не само за пред хората. Усмихваше се, защото се гордееше със съпруга си. Както и той се гордееше с нея - несъмнено. Винаги бяха съумявали да поддържат професионален баланс. Всеки се грижеше за своя бизнес, но и двамата бяха постигнали успех. Нейният - ограничен в по-скромни мащаби, но все пак достатъчен. Работеше като кариерен съветник и напоследък се справяше чудесно. Всички мечтаеха за напредък, а тя знаеше триковете. Някои бе научила от Бертил - опитът му си казваше думата - но в значително по-голяма степен постиженията й се дължаха на собствените й качества.

Притежаваше и познания, и умения.

Ето защо когато шведският монарх се приведе към нея, комплиментът му за вишневочервената й рокля не беше косвено ласкателство, отправено към Бертил. Не, той бе предназначен специално за Лин.

- Благодаря.

Не се срещаха за пръв път. Кралят и Бертил споделяха общ интерес към лова и по-точно лова на яребици. Няколко пъти бяха ловували заедно и разговаряха непринудено. Доколкото е възможно да разговаряш непринудено с монарх, помисли си тя. Но поне дотолкова „непринудено“, колкото да поканят Бертил и съпругата му на няколко вечери с хора от най-близките кръгове на кралското семейство. Те бяха твърде формални за вкуса на Лин - кралицата не се отличаваше с чувство за хумор - но бяха важни за Бертил. Завързваше контакти, а и никога не е зле да се говори, че от време на време вечеряш с краля.

Лин се усмихна вътрешно; това имаше значение в света на Бертил и по-малко в нейния. По-важното бе да спрат онези, които в момента хвърляха кал по „Магнусон Уърлд Майнинг“. Кал, опръскала дори нея. По пътя за церемонията на Вестра Тредгордсгатан се бе събрала малобройна тълпа с плакати, обвиняващи компанията в доста неприятни неща. Видя, че Бертил се ядоса. Той знаеше, че медиите ще покажат и това и няма да пропуснат да го вметнат в новината за наградата.

Да я пооцапат малко.

Жалко.

Тя се огледа. Познаваше повечето присъстващи - сбирщина богати бизнесмени: Пире, Тюсе, Лате, Пюге, Мюге и прочее. Така и не успяваше да запомни кой кой е. Имената в нейния свят бяха по-лесно отличими. Но знаеше, че тези хора са важни за Бертил. Хора, с които ловува, плава, сключва сделки.

От други дейности обаче се въздържаше.

Познаваше съпруга си достатъчно, за да е сигурна.

Все още бяха влюбени един в друг и имаха сносен сексуален живот. Не се случваше особено често, но иначе преживяването бе напълно удовлетворително.

„Удовлетворително“, помисли си тя. Каква дума за секс. И се усмихна точно когато Бертил я погледна. Той изглеждаше добре днес. Вратовръзка в приглушено виолетово, черен костюм - елегантният му, ръчно ушит италиански костюм.