Шила Бьорлинд - Прилив

Тя не харесваше единствено ризата. Синя с бяла яка. По-грозна дреха едва ли би могла да си представи. От няколко години воюваше срещу тези ризи.

Безуспешно.

Някои неща са по-дълбоки от белезите. В случая с Бертил - синята риза с бяла яка. Нещо като архетипна емблема, символизираща непонятна принадлежност.

Неподвластна на времето класа.

Така си мислеше той.

Абсолютно нелепо според нея. И грозно.

Бертил получи грамотата си лично от краля. Поклони се леко, погледна към Лин и й намигна. Да се надяваме мехурът да не го предаде, помисли си тя. Моментът не е подходящ за търсене на тоалетни.

Шампанско!

Неколцина наемни келнери в бели сака засноваха с подноси, отрупани с добре охладено „Гран Кюве“. Лин и Бертил взеха чаши и ги вдигнаха.

Тогава телефонът иззвъня.

По-скоро завибрира. Мобилният в джоба на Бертил.

Той се отдръпна леко с чашата си, извади телефона и вдигна.

- Магнусон.

По телефона се чу диалог. Доста кратък, но шокиращ - за Магнусон. Част от записан разговор.

- Знам, че си готов почти на всичко, Бертил, но убийство?

- Никой не може да ни свърже с него.

- Но ние знаем.

- Не знаем нищо... ако не искаме да знаем.

Разговорът прекъсна.

След няколко секунди Бертил отлепи телефона от ухото си с определено вцепенена ръка. Знаеше точно кога се е провел този разговор и точно на кого принадлежат гласовете.

Нилс Венд и Бертил Магнусон.

Последната реплика беше негова: „Не знаем нищо... ако не искаме да знаем“.

Той не знаеше, че разговорът е записан.

- Тост! За Бертил!

Кралят го погледна и вдигна чашата си. С огромно усилие той вдигна своята и насили устата си да се разтегне в подобие на усмивка.

Отчаяна усмивка.

Лин реагира незабавно. Мехурът му? Пристъпи бързо напред и се усмихна.

- Ако кралят ме извини, ще отвлека съпруга си за няколко минути.

- Но разбира се, разбира се...

Кралят не беше почитател на церемониалностите. Особено когато пред него стои вишневочервена красавица като Лин Магнусон.

И вишневочервената красавица дръпна настрани видимо разтревожения си съпруг.

- Мехурът? - прошепна тя.

- Какво? О, да.

- Ела.

Точно както се полага на дейна съпруга, когато мъжът й попадне в затруднено положение, тя пое командването и го поведе към недалечната тоалетна, където той се вмъкна като бледа сянка на доскорошното си аз.

Лин остана да чака отвън.

Което вероятно бе щастливо стечение на обстоятелствата - по много проста причина.

Бертил не изпразни мехура си.

Приведе се над гърнето и повърна. Изтънчените сандвичи. Шампанското и препечената му филийка с мармалад за закуска - всичко изригна.

Големият играч се беше смалил.

Пътничката на седалката до нея обясни колко е жалко, че седалките са толкова близо една до друга, като се има предвид как микробите прелитат по въздуха. Оливия се съгласи. Постара се също да извръща глава и да запушва плътно устата и носа си, когато не успяваше да сдържи поредната обилна кихавица. Често не успяваше. Някъде около Линшьопинг пътничката се премести на друга седалка.

Оливия остана на мястото си в Х2000 експрес. Гърдите я боляха, а челото й бе обезпокоително горещо. Цял час бе прекарала вторачена в мобилния си телефон, а после още трийсет минути си бе записвала бележки. Накрая мислите й се върнаха към разговора в Стрьомстад и към Джаки Берилунд. „Плаването не ми е специалитет.“ А какъв тогава е специалитетът ти, Джаки? Да те поръчват на лъскави яхти, за да те чукат норвежци? Докато погребват млада жена в пясъка на петнайсет минути от оргиите ви? Или?

Или какво? Внезапно съвсем различна мисъл изникна в сгорещената глава на Оливия.

Какво знаеше за удавената жена?

Едва сега осъзна колко й е повлиял фактът, че никой не знае нищо. За горката „жертва“. И как това е създало образ на безпомощна млада жена, подложена на зловещо страдание.

Ами ако изобщо не е било така?

Все пак никой не знаеше нищо за жертвата.

Дори името й.

Ами ако и тя е била „наета“? Момиче на повикване.

Но е била бременна!

Овладей се, Оливия, има граници.

Или? В колежа им бяха изнесли лекция за порно сайтовете. Как ги организират, колко е трудно да се проследят... и, да, стана дума и за бременните! Тук-там, не толкова рядко, сред милионите порно филми имало специални сайтове за „нещо по-изчанчено“ и „чукане на бременни жени“.

Спомни си как това й се стори по-отблъскващо от всичко друго. Секс с магарета и динозаври - както и да е, просто звучи абсурдно. Но да купуваш секс с жени в напреднала бременност?