Шила Бьорлинд - Прилив

Или което би могла да бъде. Стига да не й липсваха инструментите, да не бе попаднала в погрешна компания и да не бе поела по пътя към голготата, проправен между различни институции и власти.

Той сякаш виждаше другата Вера. Силната, непокътнатата. Която би могла да изпълнява ролята на гражданка във всяка съвременна социална държава, избрана от нея.

Ако все още съществува такава.

Не съществува, помисли си Вера. Бяха я сринали със земята. „Домът на хората“, държавата на благоденствието, създадена някога в Швеция, вече не съществуваше. Но имаме лотария с пощенски кодове!

Тя се усмихна леко и видя, че нокътят на кутрето й изглежда наистина добре лакиран.

Лицето на мъжа в леглото беше дискретно подмладено, без торбички под очите. Посребрялата му коса беше къса и гъста - оформяха я през пет дни; останалата част от тялото му получаваше дължимото в частния му салон за фитнес на долния етаж.

Той държеше възрастта си на една ръка разстояние. От двойното легло в спалнята си виждаше кулата „Седергрен“ - недомислица на две пресечки от дома му. Най-известната забележителност в Стоксунд - грандомански проект, подхванат от собственика на гори Алберт Готард Нестор Седергрен.

Мъжът в леглото живееше на Гранхелсвеген, край водата, в далеч по-малка сграда. Едва около 420 квадратни метра с изглед към морето. Все пак имаше и малко съкровище на Нордкостер.

Сега той лежеше по гръб и леглото го масажираше - лек, специален масаж на цялото тяло. Дори на вътрешната страна на бедрата. Услугата си заслужаваше допълнителните двайсет хиляди, които му поискаха.

Наслаждаваше се на всяка секунда.

Днес щеше да се срещне с краля.

Е, „срещне“ вероятно беше тромава дума за случая. Щеше да присъства на церемония в Търговската камара, където монархът щеше да бъде главната фигура. Той самият щеше да бъде втората главна фигура. Всъщност цялата церемония бе организирана в негова чест. Щяха да му връчат медал, почетна грамота или както там се наричаше призът, че управлява най-успешната шведска компания в чужбина през миналата година.

Щеше да получи трофея в качеството си на основател и изпълнителен директор на „Магнусон Уърлд Майнинг“.

Мъжът в леглото беше Бертил Магнусон.

- Бертил! Какво ще кажеш за тази?

Лин Магнусон влетя в стаята в едно от творенията си - същата вишневочервена рокля, която носеше онази вечер. Беше много красива.

- Чудесна е!

- Така ли мислиш? Не е ли прекалено... хм...

- Провокативна?

- Не... прекалено семпла. Знаеш кой ще присъства.

Бертил знаеше. Каймакът на стокхолмското бизнес общество, неколцина титулувани важни клечки, неколцина добре подбрани политици - не на министерско ниво, но почти. Или? Ако му провърви, може би министърът на финансите Борг ще се отбие за малко. Това винаги добавяше блясък. За съжаление Ерик нямаше да успее да дойде. Последният му туит: „Брюксел. Среща с главнокомандващите в Комисията. Надявам се първо да вместя час при фризьор“.

Ерик открай време се грижеше педантично за външния си вид.

- Какво ще кажеш за тази? - попита Лин.

Бертил седна в леглото. Не като отклик на поредната презентация на съпругата му - скъпа рокля, която бе открила в бутика „Уиърд & Уау“ на Сибюлегатан - а защото усети, че се налага.

Трябваше да си изпразни мехура.

Напоследък му създаваше проблеми. Посещаваше тоалетната по-често, отколкото мъж в неговото положение има време. Преди седмица се бе срещнал с професор по геология, който го уплаши почти до смърт. Въпросният мъж му каза как започнал да се изпуска на шейсет и четири.

Бертил бе на шейсет и шест.

- Мисля, че трябва да облечеш нея - отсъди той.

- Наистина ли? Да, може би. Красива е.

- Ти също.

Бертил я целуна леко по бузата. Би й дал много повече от това. Лин изглеждаше изключително привлекателна, като се има предвид, че е подминала петдесетте, и той я обичаше до полуда, но мехурът му го пришпори да излезе от стаята.

Усещаше, че нервите му са изопнати.

Беше голям ден за него в много отношения, и още по-голям за „Магнусон Уърлд Майнинг“. Неговата компания. След като оповестиха новината за наградата, се бе надигнала вълна от критики срещу дейността им в Конго. Нападаха ги от всички страни - вестниците публикуваха негативни статии, имаше и демонстрации. Раздухваха версии за съмнителни методи, експлоатация, погазване на международното право и каквото още им хрумне.

От друга страна, Бертил беше обект на нападки, откакто се помнеше. Винаги те вземат на прицел, ако си швед и се справяш добре в чужбина. А „Магнусон Уърлд Майнинг“ се справяше много добре. Малката компания, която бе основал с колега, се бе превърнала в многонационален конгломерат с клонове из целия свят.