Шила Бьорлинд - Прилив

Погледна към куфара.

Внезапно я налегна умора. Сякаш се превърна в парцалена кукла. Лутането и изгубването бяха изцедили силите й. Едва успя да отметне покривката и да пропълзи под завивките. Малката нощна лампа разпръскваше топло сияние и тя усети как се унася. Бавно, бавно... и татко Арне изплува пред нея. Погледна я и поклати глава.

- Можеше да стане доста неприятно.

- Знам. Сглупих.

- Не ти прилича. Обикновено си наясно какво правиш.

- От теб съм го наследила.

Арне се усмихна и Оливия усети как по лицето й се стичат сълзи. Той изглеждаше толкова отслабнал, както сигурно бе изглеждал накрая, когато не го видя, защото беше избягала в Барселона.

- Спи спокойно.

Оливия отвори очи. Арне ли го каза? Тръсна леко глава и почувства колко горещо е челото й. Температура ли имаше? Неизбежно, нали? Тук. В бунгало на остров отвъд западния бряг, където смятах да остана само един ден. Приключение и половина в дивата пустош! Какво ще правя сега?

Аксел?

Може би още не си беше легнал. Все пак живееше сам, така й каза. Сигурно играеше видеоигри. Ловец на омари? Как не. Но ако изневиделица почука на вратата и я попита дали храната й е харесала?

- Да, беше много вкусна.

- Добре. Трябва ли ти нещо друго?

- Не, всичко е наред, благодаря. Но... може би термометър?

- Термометър?

После нещата щяха да последват естествения си ход и преди да угасне нощната лампа, двамата ще са голи и ужасно възбудени.

Такива мисли раждаше трескавият ум на Оливия.

Еднооката Вера беше гледала футболен мач. „Местоположение Стокхолм“ срещу отбор от лекуващи се зависими от Рогсвед. Мачът завърши 2:0 за „Местоположение“. Перт вкара и двата гола.

Дълго щеше да предъвква постижението си.

Сега вървеше с Вера и Йеле и се наслаждаваше на топлата нощ. Играха мача на игрището в Танто в южния край на града. Заради спречкване с рефера и две-три дребни схватки след мача си тръгнаха чак към единайсет. А в момента наближаваше единайсет и половина.

Перт беше в приповдигнато настроение, все пак бе вкарал два гола. Вера също беше в добро настроение - в кофа за боклук до Синшен бе намерила черен лак за нокти. Йеле се чувстваше горе-долу. Но това бе почти постоянното му състояние, което не правеше впечатление на никого. И така, тримата вървяха в нощта - двама радостни и един малко унил.

Вера беше гладна и предложи да посетят „Драконовата къща“ - китайската закусвалня на Хорнстул. Току-що бе получила месечната си пенсия и бе решила да почерпи по-несполучилите си приятели. Перт отказа да влезе, а Йеле не обичаше китайска храна. Вместо това си устроиха угощение с наденички с най-различни гарнитури в „Грила на Авраам“ на Хорнсгатан. Когато получи щедрата си порция, Перт се поусмихна.

- Сега е вкусно.

После продължиха по Хорнсгатан.

- Знае ли някой как е Бенсенман?

- Без промяна.

Внезапно с танцова стъпка край тях мина възнисък мъж без рамене, с рехава конска опашка и остър нос. Мъжът погледна към Йеле по средата на такта.

- Здрасти? Как си? - попита той с решително писклив глас.

- Имам зъбобол.

- Добре тогава. Довиждане.

Ниският мъж заситни нататък.

- Кой, по дяволите, беше този?

Вера се втренчи в мъжа с опашката.

- Норката - отговори Йеле.

- Норката?

- Познат от миналото.

- Бездомен?

- Не, доколкото знам. Има жилище в Шерторп.

- Не може ли да нощуваш при него тогава?

- Не.

Йеле не възнамеряваше да гостува на Норката. Разговорът, който бяха провели преди малко, представяше що-годе дълбочината на отношенията им.

Понастоящем.

А в съвсем настоящия момент Йеле разбра какво ще последва.

- Винаги си добре дошъл да нощуваш в караваната ми - каза Вера.

- Знам. Благодаря.

- Но не искаш?

- Не.

- Къде предпочиташ да нощуваш тогава?

- Ще намеря къде.

Напоследък често водеха този разговор - Вера и той. Не ставаше дума да спи в караваната й. И двамата бяха наясно. Ставаше дума за нещо, което не привличаше особено Йеле, а най-лесният начин да не я наскърби, бе да отклонява поканата й.

Да нощува в караваната.

Което значеше „не“ и за другото.

Засега.

Оливия се мяташе в леглото в самотното бунгало. Пропадаше в трескави сънища и се разбуждаше. Първо беше на брега в Хаслевикарна, после в Барселона. Ненадейно усети как леденостудена ръка докосва босия й крак в края на леглото.

Изправи се рязко.

Лакътят й събори нощната масичка и лампата падна на пода. Оливия се прилепи до стената и огледа стаята - нямаше никого. Отметна завивките. Дъхът й секна от лудешкото туптене на сърцето й. Сънуваше ли? Разбира се, какво друго? Беше сама в бунгалото.