Сега „Магнусон Уърлд Майнинг“ беше голям играч.
Той беше голям играч.
С възмалък мехур.
* * *
Оливия се събуди в бунгалото дълго след времето за напускане. Аксел не трепна. Тя се оправда с високата температура, подгизналите дрехи, „цопването“, както го бе нарекъл той. Аксел пак не трепна. Когато започна да обяснява, че обикновено се събужда много рано, той я попита дали иска да остане още една нощ. И тя искаше. По една причина - Аксел. Знаеше обаче, че трябва да се върне вкъщи.
По друга причина - котката.
Наложи се доста дълго да убеждава съседа да се грижи за Елвис. Мъжът - ексцентрик, който работеше в „Пет Саундс“ - най-после се съгласи.
Две нощи.
Три нощи? Никакъв шанс.
- Бих искала, но не мога - каза тя.
- Хареса ли ти островът?
- Много ми хареса. Времето е малко гадно, но бих искала да дойда пак.
- Звучи добре.
Така се изразяват момчетата, които ловят омари, помисли си Оливия, докато вървеше по Бадхусгатан в Стрьомстад, и усети как нещо в гърлото й се подува. Отиваше при бивш полицай. Гунар Вернемюр. Мъжът, който - според Бети Нордеман - бе разпитал глупавата Джаки от Стокхолм. Оливия откри Вернемюр в адресния онлайн регистър Ениро и му се обади, преди да се качи на ферибота от Нордкостер. Той откликна много дружелюбно. Бил пенсионер, нямал нищо против да се срещне с млада студентка от Полицейския колеж. Освен това разбра за по-малко от три секунди от коя Джаки от Стокхолм се интересува Оливия. Веднага я свърза с убийството в Хаслевикарна.
- Казваше се Джаки Берилунд. Помня я много добре.
Точно преди да свърне по Вестра Клевгатан, мобилният й телефон звънна. Оке Густафсон, менторът й. Бил заинтригуван.
- Как върви?
- Случаят с убийството на брега?
- Да. Откри ли Стилтон?
Стилтон? През последните двайсет и четири часа той изобщо не присъстваше в програмата й.
- Не. Но говорих с Вернер Брост от отдела за стари случаи. Каза ми, че Стилтон напуснал полицията по лични причини. Знаеш ли нещо за това?
- Не. Или по-скоро да.
- Не или да?
- Напусна по лични причини.
- Добре. Иначе не съм открила кой знае какво.
Реши да спести островните си преживелици за, по-премислено обобщение на по-късен етап.
Ако изобщо има такъв.
Вернермюрови живееха в красива стара сграда - на първия етаж с изглед към пристанището - любима на брокерите на недвижими имоти. Съпругата на Гунар - Мерит - свари кафе и даде на Оливия лъжица, пълна с кафява течност, за да й облекчи гърлото.
Седнаха в семейната кухня със зелени стени, която, изглежда, не бе обновявана от началото на шейсетте. Върху перваза на прозореца порцеланови кученца се бореха за място със снимки на внуци и розов здравец. Снимките винаги привличаха вниманието на Оливия. Посочи една.
- Това внуците ви ли са?
- Да. Ида и Емил. Нашата гордост и радост - отвърна Мерит. - Ще дойдат следващата седмица и ще ни гостуват през лятната ваканция. Толкова ще е забавно да се грижим отново за тях.
- Хайде, хайде, не преувеличавай - усмихна се Гунар. - Обикновено не възразяваш, когато си ги приберат вкъщи.
- Да, идват ми в повечко понякога. Как е гърлото ти?
Мерит погледна съчувствено Оливия.
- Малко по-добре, благодаря.
Оливия отпи глътка кафе от красивата порцеланова чашка с червени рози. Баба й имаше същия сервиз. После поговориха за обучението на днешните полицаи - и тримата. Мерит беше работила в полицейския архив в Стрьомстад.
- Сега са централизирали всичко - каза тя. - Всичко е преместено в централния архив в Гьотеборг.
- Там са и документите по случаите, предполагам - вметна Гунар.
- Да - кимна Оливия.
Надяваше се той да не е твърде потаен и да й разкаже нещичко за случая. Оттогава все пак бяха минали много години.
- Е? Какво искаш да разбереш за Джаки Берилунд?
Не е толкова потаен, помисли си Оливия, и попита:
- Колко пъти я разпитахте?
- Два пъти - тук, в управлението, и веднъж на Нордкостер в началото на разследването.
- Защо я доведохте за разпит тук?
- Заради яхтата. Знаеш ли за нея?
- Всъщност не...
- Е, Джаки очевидно беше компаньонка.
Луксозна проститутка, преведе си Оливия от висотата на семейното си възпитание в Ротербро.
- Луксозна проститутка - уточни Мерит по стрьометадския си начин.
Оливия се подсмихна. Гунар продължи:
- Оказа се на борда на лъскава норвежка яхта с двама норвежци, които напуснаха острова скоро след убийството. По-точно се опитаха да го напуснат. Един от полицейските ни катери спря яхтата недалеч от сушата, провери откъде идва и я върна обратно. И понеже норвежците бяха пияни до козирката, а Джаки Берилунд - очевидно под влияние на нещо по-различно от алкохол, доведохме тримата тук, за да ги разпитаме, когато изтрезнеят.
Читать дальше