Шила Бьорлинд - Прилив

И най-вече знаеше, че е той е Арво Перт.

- Вера!

Перт вече бе почукал два пъти. Сега извика. Не би отворил току-така вратата на Вера. Щеше да се разгневи.

Тази сутрин обаче тя едва ли би могла да се разгневи. Едва ли би изпитала каквото и да било. Перт го осъзна веднага след като най-сетне дръзна да открехне вратата и видя голото тяло да лежи на пода в засъхнала локва кръв с щуращи се навсякъде мравки.

Не позна лицето й.

Изкуствените й зъби се валяха до прага.

Оливия се събуди отведнъж, изправи се рязко и усети, че гърлото й е далеч по-добре. Лекарството на мама, помисли си. Дали Мария не би могла да се захване с това? Алтернативна медицина? Малко мед и фокус-мокус. Вместо да се вманиачава в лятната вила. После си спомни за Ева Карлсен - жената, която майка й бе видяла по телевизията и която бе написала книга за бизнеса с компаньонки.

Откри я в адресната директория Ениро и й предложи да се видят. Не обичаше да говори по телефона; предпочиташе да разменят няколко думи на живо. И да си води бележки. Срещнаха се на Шепсхолмен. Карлсен дойде след друга среща и в единайсет и половина двете седяха на пейка в парка край водата и гледаха към мястото, където бе потънала „Васа“.

- Познаваш, значи, Джаки Берилунд?

- Да.

Карлсен й бе разказала накратко за работата си по въпроса с бизнеса с компаньонки. Как всичко започнало с нейна приятелка, която случайно споменала как като млада две-три години била момиче на повикване. Карлсен се заинтригувала. Не след дълго установила, че бизнесът продължава да процъфтява. Предимно онлайн. Имало обаче и скрита дейност, за по-специална клиентела, и точно тук Джаки Берилунд се появила в картината. Тя ръководела една от потулените фирми, които не публикуват реклами дори в Мрежата.

- Как се нарича фирмата?

- "Червено кадифе".

- Лично ли я ръководеше?

- Да. И доколкото знам, продължава да работи. Тя е доста предприемчива жена.

- В какъв смисъл?

- Сама си е проправила път нагоре. Започнала като момиче на повикване, известно време работила за Милтон, запознала се с много момичета и заработила самостоятелно.

- Незаконно?

- Сива зона... Не се води престъпление, но ако дейността включва сексуални услуги, е все едно да имаш бордей.

- И той е неин?

- Вероятно, но така и не открих доказателства.

- Опита ли се?

- Да, но останах с чувството, че я закрилят доста високопоставени хора.

- Например?

- Не знам. Донесох част от материалите си. Ако пожелаеш да ги разгледаш...

- Много бих искала!

Карлсен й подаде папка и я погледна.

- Защо се интересуваш толкова от Джаки Берилунд?

- Споменава се в стар случай на убийство, който проучвам. Студентски проект. Става дума за жена, убита на Нордкостер.

- Кога?

- През 1987.

Карлсен реагира веднага.

- Помниш ли случая?

- Да, да... Беше ужасно. Имах лятна вила там.

- Как? На Нордкостер?

- Да.

- Там ли беше по време на убийството?

- Да.

- Наистина ли? Удивително! Разкажи ми! Бях там и се запознах с една жена... Бети Нордеман...

- Собственичката на бунгалата?

Карлсен се подсмихна.

- Да! И тя е била там тогава. Описа ми какви странни птици са гостували в бунгалата и какво ли не още... Но хайде! Разкажи ми!

Карлсен погледна към водата.

- Всъщност бях там, за да си събера вещите. Бях решила да продам вилата. Отидох само за уикенда, надвечер чух хеликоптер и видях, че е въздушна линейка. Помислих си, че някой е паднал от яхта или нещо подобно. На другата сутрин, разбира се, дойдоха полицаите и разпитаха всички на острова... И, да, беше крайно неприятно... Възложили са ти да проучиш случая? Ще подновят ли разследването?

- Не. Според тях следата е изстинала съвсем. Дори не мога да открия човека, отговарял за случая. Но Джаки Берилунд ме заинтригува.

- Била ли е там? Когато се е случило?

- Да.

- Защо е била там?

Оливия й разказа как се е озовала Джаки на острова и как разпитът й не е довел доникъде. Карлсен кимна.

- Възможно е да е замесена в това... и в какво ли не. Аз също я интервюирах преди няколко години. Ако искаш, ще ти изпратя записа.

- Да, чудесно!

Оливия откъсна лист от бележника си, написа си имейл адреса и го подаде на Карлсен.

- Благодаря. И бъди предпазлива - каза Карлсен.

- Какво имаш предвид?

- Ако ще душиш около Джаки Берилунд... Обкръжението й не си поплюва.

- Добре.

Карлсен понечи да се изправи.

- А с какво се занимаваш сега? - попита Оливия.

- Пиша статии за младежката агресия и за проявленията й в онлайн филмите. Става дума за младежите, които пребиват бездомници и пускат записите в интернет сайтове.