Шила Бьорлинд - Прилив

- Ще се обадя на военния командир в Киншаса.

Позвъни и си уговори телефонен разговор с поредния съмнителен управник. Недоволните собственици на земя бяха дребни проблеми за Бертил. В крайна сметка винаги успяваше да ги разреши.

С меки или твърди методи.

За съжаление и двата вида не бяха приложими към истинския му проблем. Записаният разговор.

Бе открил, че обаждането от Венд не може да се проследи. Не знаеше дали Венд звъни от чужбина, или е в Швеция. Предполагаше обаче, че той ще поиска да се срещне с него. Рано или късно. Иначе не би имало смисъл да му се обажда.

Бертил се опита да подходи рационално.

Обади се на К. Седович. Много благонадежден човек. Помоли го да провери всички хотели, мотели и хостели в Стокхолм и околовръст. Да види дали ще открие някаква следа от Нилс Венд. Ако изобщо е в Швеция. Бертил знаеше, че не бива да възлага особени надежди. Дори да е в Швеция, Венд вероятно не бе отседнал в хотел. И едва ли беше използвал истинското си име.

Ала имаше ли друга възможност?

Привлекателна жена, помисли си Оливия. Със запазена фигура. На младини сигурно е била добра компаньонка. Разчитала е на красивото си лице и тяло. Оливия превъртя записа. Седеше до масата в кухнята и гледаше на лаптопа интервюто, за което Ева Карлсен й бе изпратила линк. С Джаки Берилунд. Разговаряха в бутик в Йостермалм. „Уиърд § Уау“ на Сюбилегатан - Типично място за този район. Кокетен интериор, съчетан с шокиращо скъпи дизайнерски дрехи. Фасада, така го бе нарекла Ева Карлсен, за другия бизнес на Джаки.

"Червено кадифе".

Интервюто бе записано преди две години. Джаки очевидно беше собственичка на бутика. Оливия потърси онлайн и бързо го откри. Същата собственичка - Джаки Берилунд.

Струва си да го посетя, помисли си тя.

Догледа интервюто. Ева разпитваше Джаки за миналото й. Джаки явно не се срамуваше, че е била компаньонка, напротив - за нея това било начин да оцелее. Категорично отричаше да е имало сексуални услуги.

- Бяхме като гейши, изтънчени придружителки. Канеха ни на събития и вечери, за да създадем по-приятна атмосфера. А и завързвахме запознанства.

На няколко пъти споменаваше запознанствата. Ева се опитваше да уточни за какви контакти става дума, но Джаки й отговаряше уклончиво. Въпросът бил личен.

- Делови контакти ли имаш предвид? - настоя Ева.

- Какви други?

- Приятелски.

- И двете.

- Още ли поддържаш връзка с тези хора?

- С някои.

И така нататък в същия дух. Беше очевидно какво цели Ева - очевидно поне за Оливия. Искаше да разбере дали „контактите“ сега са й клиенти. Не в бутика, а в бизнеса, чиято фасада беше бутикът. "Червено кадифе".

Фирмата за компаньонки на Джаки.

Джаки обаче беше твърде умна, за да падне в капана. Подсмихна се, когато Ева за четвърти път насочи разговора към клиентите й. Усмивката обаче изчезна бързо, когато Ева зададе следващия си въпрос.

- Имаш ли регистър на клиентите?

- В бутика?

- Не.

- Не разбирам какво имаш предвид?

- Имам предвид другата ти дейност. Клиентите, на които осигуряваш момичета на повикване. Посредством "Червено кадифе".

Оливия се учуди, че Ева е дръзнала да зададе подобен въпрос. Уважението й към нея се вдигна с няколко пункта. Джаки, изглежда, също се удиви как са се осмелили да й зададат подобен въпрос. Погледна Ева с изражение от съвсем различен свят. Забранен свят. Изражение, което припомни на Оливия предупреждението на Ева. Рисковано е да шпионираш жена с такова изражение.

Особено ако си само на двайсет и три и не разполагаш с нищо конкретно.

Абсолютно нищо.

И си въобразяваш, че си Шерлок Холмс.

Оливия се усмихна срещу екрана. Внезапно си спомни как немските полицаи са създали троянски вирус, който влиза в лаптопа ти и записва всичко, случващо се пред камерата.

Смъкна леко капака.

Наближаваше полунощ, когато Йеле се събуди в окаяната си барака. Бавно, тягостно, със залепнали клепки и нещо, наподобяващо охлюв, в устата. С ужасен махмурлук и покрит с повръщано. Изправи се мъчително до седнало положение и се подпря на стената. Видя как през дъските се процежда лунна светлина. Мозъкът му бе като смачкан картоф. Седя дълго и усети как у него се надига нещо. Нажежен гняв изпълни гърдите му и изригна в главата му. Почти го заслепи. Внезапно се задейства и се изправи рязко. Отвори вратата с ритник и със значителна ярост. Дъските се разлетяха във всички посоки. Убийството на Вера и предателството му се вклиниха в тялото му като железен лост. Халоса с юмрук рамката на вратата и излезе навън.