Шила Бьорлинд - Прилив

- Какво? Детето е оцеляло?

- Да.

- Защо не ми каза? Какво е станало с него?

- От съображения за сигурност решихме да запазим в тайна информацията за детето.

- Защо?

- Защото не знаехме какъв е мотивът за убийството. В най-лошия случай можеше да се окаже свързан с нероденото дете. Да са искали да убият него.

- И какво направихте с бебето?

- Поверихме го на един от разследващите. Да се грижи за него на първо време. Мислехме, че ще успеем да открием самоличността на жената или бащата на детето. Но не успяхме.

- И?

- Полицаят, който се грижеше за детето, впоследствие пожела да го осинови. Той и съпругата му бяха бездетни. Преценихме - и ние, и социалните работници - че това е добър вариант.

- Кой е полицаят?

- Арне Рьонинг.

Оливия вече предполагаше накъде се е насочил Стилтон, но искаше да чуе думите. Макар да бяха непонятни.

- Значи детето съм аз? - каза тя.

- Да.

- Значи съм... Какво? Дъщеря на Аделита Ривера и Нилс Венд?

- Да.

През цялото време Мортен не откъсваше очи от Оливия. Мете разчиташе езика на тялото й. Абас бе избутал стола си назад.

- Не е вярно.

Оливия все още владееше гласа си. Все още изоставаше значително.

- За жалост... - каза Стилтон.

- За жалост?

- Том иска да каже, че е трябвало да разбереш по друг начин, при други обстоятелства.

Мортен се опита да задържи Оливия там, където е. Тя погледна към Стилтон.

- Значи си знаел от самото начало? Откакто се срещнахме пред магазина?

- Да.

- Че съм била детето в утробата на удавената жена?

- Да.

- И не каза нито дума?

- Понечих на няколко пъти, но...

- Мама знае ли?

- Не я запознахме с точните обстоятелства. Арне реши да не й казва. Не знам дали й е казал, преди да умре.

Оливия блъсна стола си назад. Стана и обходи с поглед хората край масата. Спря при Мете.

- Откога знаеш?

Сега гласът й звучеше по-пискливо. Мортен осъзна, че моментът наближава.

- Том ми каза преди няколко дни - отговори Мете. - Не знаеше как да постъпи, дали да ти каже, или не. Имаше нужда от помощ. Чувстваше се крайно притеснен от...

- Бил е притеснен...

- Да.

Оливия погледна към Стилтон и поклати глава. После побягна. Абас бе готов и се опита да я хване, но тя се отскубна и изчезна навън. Стилтон скочи да я догони, но Мортен го възпря:

- Остави на мен.

Втурна се след Оливия.

Откри я на улицата. Седеше до железен парапет, закрила лицето си с длани. Мортен клекна до нея. Оливия се изправи светкавично и пак побягна. Мортен хукна след нея и я настигна отново. Този път я улови за раменете, обърна я и я вкопчи в мечешка прегръдка. След известно време тя се поуспокои. Чуваше се единствено отчаяното й хлипане. Мортен я погали нежно по гърба. Ако бе видяла очите му в този момент, щеше да разбере, че не само тя е отчаяна.

Стилтон стоеше до прозореца в една от стаите. Лампите бяха изключени, а завесите - дръпнати. Виждаше самотната двойка на улицата.

Мете застана до него и също погледна навън. .

- Дали постъпихме правилно? - попита тя.

- Не знам...

Стилтон сведе глава. Премисляше десетки възможности, откакто тя го бе заговорила и бе казала, че името й е Оливия Рьонинг. Детето на Арне. Всички възможности обаче му изглеждаха неприемливи. Ден след ден неудобството се задълбочаваше и ставаше все по-трудно. Страхливец, каза си той. Постъпих като страхливец. Не смеех. Намирах хиляди извинения да мълча.

В крайна сметка се обърна към единствените, на които се доверяваше. За да не се налага да го каже той. Или поне да го каже, заобиколен от хора, способни вероятно да се справят с нещо, за което той е абсолютно неподготвен.

Мортен например.

- Е, вече е казано - констатира Мете.

- Да.

- Горкото момиче. Но е знаела, че е осиновена, нали?

- Вероятно. Нямам представа.

Стилтон вдигна глава. В момента сме безсилни пред това, помисли си и погледна към Мете.

- Обадиха ти се, докато бяхме в градината. За клиентите на Джаки ли ставаше дума? - попита той.

- Да.

- Кого откри?

- Полицай. И не само.

- Рюне Форш?

Мете се върна в кухнята. Не отговори. Ако Том си стъпи на краката, помисли си, ще се разправим с Джаки Берилунд и клиентите й заедно. Някой ден.

Стилтон сведе отново глава. Абас застана до него.

И двамата погледнаха към улицата.

Оливия все още беше в крепката прегръдка на Мортен. Той бе опрял глава върху нейната и устните му се движеха. Казаното щеше да си остане между тях. Той обаче знаеше, че това е едва началото - за нея. Началото на дълго пътуване. Тъжно и потискащо. Път, който трябва да измине сама. Той щеше да е там, ако се нуждае от него, но пътят беше неин и само неин.