Шила Бьорлинд - Прилив

- Бих се придържала внимателно към истината.

Босе Тюрен се подсмихна и си записа нещо в бележника. Оливия не откъсваше очи от екрана. Беше се срещала два пъти с Ева и я намираше за волева, но дружелюбна жена. Сега виждаше нещо съвсем друго. Очевидно напрегната, объркана и уязвима. Оливия усети, че реагира емоционално. Беше си обещала да се държи професионално. Да наблюдава като полицай. Неутрално. Като бъдещ криминалист, който ще разследва убийства.

Още сега бе оплела конците.

Мете сложи нова туристическа снимка върху масата пред Ева. Снимка от бар в Санта Тереза. Донесена от Абас.

- Тази снимка е взета от Сайта Тереза в Коста Рика. Мъжът на снимката е Нилс Венд, нали?

- Да.

- Познаваш ли жената, която е прегърнал?

- Не.

- Никога не си я виждала?

- Не. Никога не съм била в Коста Рика.

- Но може би си я виждала на снимка?

- Не съм.

Мете извади плика, който бяха намерили зад рафт в кухнята на Ева. Подреди шестте снимки от плика пред Ева.

- Шест снимки. На всичките е сниман Нилс Венд с жената от предишната снимка, която не позна. Виждаш, че е същата жена, нали?

- Да.

- Намерихме тези снимки в кухнята ти в Брома.

Ева погледна към Мете, после към Стилтон и пак към Мете.

- Това е мръсен номер...

Заклати глава. Мете я изчака да спре.

- Защо каза, че не разпознаваш жената?

- Не видях, че е същата жена.

- Като на снимките в къщата ти?

- Да.

- Как са се оказали тези шест снимки в къщата ти?

- Не помня.

- Кой ги е снимал?

- Нямам представа.

- Но очевидно си знаела, че са в къщата ти?

Ева не отговори. Стилтон забеляза как потните петна под мишниците й се разширяват надолу по тънката синя блуза.

- Искаш ли нещо за пиене? - попита Мете.

- Не. Скоро ли ще приключим?

- Зависи от теб.

Мете побутна напред нова снимка. Стара снимка, на която усмихнатата Ева стои до брат си Сверкер. Ева реагира видимо.

- Не се спирате пред нищо - каза тя по-тихо.

- Просто си вършим работата. Откога е тази снимка?

- Средата на осемдесетте.

- Значи преди убийството на Нордкостер?

- Да? Какво общо има това с...

- Носиш доста особени обеци... на снимката. Нали? Мете посочи дългите красиви обеци на Ева.

- Имах приятелка бижутер. Подари ми ги за двайсет и петия ми рожден ден.

- Изработени са специално за теб?

- Да?

- И има само един такъв чифт?

- Така мисля.

Мете вдигна найлонов плик с една обеца в него.

- Разпознаваш ли я?

Ева погледна към обецата.

- Изглежда е една от тях.

- Да.

- Откъде се взе? - попита Ева.

- От джоба на палтото на жената, убита край заливите Хаслевикарна през 1987. Как се е озовала там?

Оливия отвърна поглед от екрана. Ставаше й все по-трудно да гледа. Как Мете спокойно и премислено нанася удар след удар по жертвата.

С една-единствена цел.

- Нямаш представа как се е озовала в джоба й?

- Нямам.

Мете се извърна леко към Стилтон. Трик на разпитващия. Да внуши на разпитвания, че знае повече, отколкото знае. Мете погледна отново към Ева и после към старата снимка с обеците.

- Брат ти ли стои до теб?

- Да.

- Вярно ли е, че преди четири години е умрял от свръхдоза?

- Да.

- Сверкер Хансон. Посещаваше ли те в лятната ти вила?

- Понякога.

- Беше ли там през лятото, когато е извършено убийството?

- Не.

- Защо лъжеш?

- Бил ли е?

Ева видимо се изненада. Преструва ли се, почуди се Стилтон. Вероятно.

- Знаем, че е бил там - каза Мете.

- Как разбрахте?

- Бил е там с мъж на име Алф Стейн. Наели са бунгало на острова. Познаваш ли го? Алф Стейн?

- Не.

- Имаме запис, потвърждаващ, че двамата са били там.

- О? Значи са били...

- Но не си спомняш?

- Не.

- Не си срещала нито Алф Стейн, нито брат си?

- Възможно е... като се замисля... Помня, че веднъж Сверкер доведе приятел...

- Алф Стейн.

- Не знам как се казваше.

- Но ти им осигури алиби за убийството?

- Нима?

- Казала си, че Сверкер и приятелят му са ти откраднали лодката и са изчезнали. В нощта преди убийството. Ние смятаме, че е било през следващата нощ. След убийството. Така ли е?

Ева не отговори. Мете продължи:

- Алф Стейн твърди, че си му плащала през годините. Вярно ли е?

- Не.

- Значи лъже?

Ева си избърса челото с ръка. Доближаваше ръба. И Мете, и Стилтон го забелязаха. Внезапно някой почука на вратата. Всички се обърнаха. Отвори униформена жена и подаде зелена папка. Стилтон стана, взе папката и я протегна към Мете. Тя я разгърна, погледна листа най-отгоре и я затвори.

- Какво е това? - попита Ева.