Шила Бьорлинд - Прилив

- Възможно е.

Стилтон внезапно се изправи и заснова из стаята. Чудесно, помисли си Мете. Помнеше отлично как колегите му от Националния криминален отдел го наричаха Полярната мечка. Щом започнеше да кръстосва напред-назад.

Както сега.

- Един от наркоманите в бунгалото вероятно е бил Сверкер - каза Стилтон. - Братът на Ева Хансон.

- Колко души са били в бунгалото? - попита Мете.

- Двама.

- А на брега са били трима - каза Оливия. - Според Уве Гардман.

Замълчаха. Мете сплете пръсти и изпука кокалчетата си в тишината. Стилтон беше застинал. Оливия поглеждаше ту към единия, ту към другия. Мете проговори:

- Възможно е, значи, на брега да са били Ева Хансон, брат й и дрогираният му приятел?

Тримата отново замълчаха. Замислени. Двама от тях знаеха, че предстои дълъг път, преди да успеят да докажат твърдението на Мете. Третият - Оливия - беше студент в Полицейския колеж. Според нея бяха почти на финала.

- Къде са материалите от Нордкостер? - попита Стилтон.

- Вероятно в Гьотеборг- отговори Мете.

- Ще им се обадиш ли да ги питаш как се е казвал наркоманът, когото разпитвах? И чия лодка са откраднали?

- Разбира се, но ще отнеме време.

- По-лесно ще е да попитаме Бети Нордеман - предложи Оливия.

- Защо?

- Каза, че имала регистър на гостите, които посещават бунгалата. Сигурно го пази. Сториха ми се доста подредено семейство.

- Обади се и разбери - отсече Мете.

- Сега ли?

Щом изрече въпроса, погледна към Стилтон. „Детективите работят денонощно.“ Но да събуди възрастна жена по това време?

- Или предпочиташ аз да се обадя? - попита Мете.

- Не, аз ще се обадя.

Оливия извади мобилния си телефон и позвъни на Бети Нордеман.

- Ало. Оливия Рьонинг е.

- Криминалната туристка? - попита Бети.

- Мм... да. Извини ме, че те безпокоя толкова късно, но...

- Организирали сме си състезание по канадска борба.

- Така ли? Къде?

- В клуба.

- Добре, ясно. Исках да те питам нещо. Спомена, че в едно от бунгалата ти имало наркомани. През лятото, когато убили жената на брега? Помниш ли?

- За сенилна ли ме смяташ?

- Не, в никакъв случай. Помниш ли как се казваха?

- Е, дотолкова съм сенилна.

- Но каза, че имаш регистър.

- Да.

- Би ли могла...

- Един момент.

В другия край настъпи тишина. Продължи доста дълго. Оливия чу приглушен смях и гласове. Забеляза как Мете и Стилтон я гледат. Опита се да им покаже, че има състезание по канадска борба. Мете и Стилтон не реагираха.

- Аксел ти изпраща поздрави - каза внезапно Бети по телефона.

- Благодаря.

- Алф Стейн.

- Алф Стейн? Името на единия...

- Той е резервирал бунгалото. Един от наркоманите - каза Бети.

- Но не знаеш как се казва другият?

- Не.

- Помниш ли името Сверкер Хансон?

- Не.

- Знаеш ли дали сестрата на единия от наркоманите е живяла на острова?

- Не.

- Добре, благодаря ти много. И поздрави Аксел!

Оливия прибра телефона. Стилтон я погледна.

- Аксел?

- Нордеман.

- Алф Стейн? Така ли се казва? - попита Мете.

- Да - отговори Оливия.

Мете погледна към Стилтон.

- Него ли си разпитвал?

- Вероятно. Името ми звучи познато...

- Добре. Ще се обадя в Гьотеборг да проверят. Сега ме чака друга работа.

- Каква?

- Полицейска. Включва и бившата ти съпруга в лабораторията. Лека нощ.

Мете извади мобилния си телефон.

Оливия подкара колата в светлата лятна нощ. Стилтон седеше до нея. Мълчеше. И двамата бяха отнесени в свои мисли.

Оливия обмисляше забележителната ситуация в кабинета на Мете. Главен инспектор, бивш главен инспектор и тя. Студентка в Полицейския колеж. Която обсъжда с тях разследване на убийство. Усещаше обаче, че си е изпълнила задачата и е допринесла в много отношения. Поне така смяташе.

Стилтон мислеше за Аделита Ривера. Бременната жена на брега. Докосна с длан протритото табло на мустанга.

- Това е старата кола на Арне, нали?

- Да, наследих я.

- Хубава кола.

Оливия не отговори.

- Какво не й е в ред?

- Остави!

Учеше се. Стилтон преглътна своя хап и настъпи тишина.

Утринното слънце обливаше жълтата къща в Брома. Лъчите безмилостно разкриваха колко мръсни са прозорците на спалнята. Ще ги измия, когато се върна, помисли си Ева Карлсен, и затвори куфара. Бяха я поканили да замине за Бразилия и да напише статия за успешна програма за превъзпитание на непълнолетни престъпници. Устройваше я отлично. Имаше нужда от смяна на обстановката. Взломът в дома й си казваше думата. Също и шумотевицата около убийството на Нилс. Трябваше да се поразтуши малко. След половин час щеше да вземе визата си, а после да отиде с такси до летището.