Шила Бьорлинд - Прилив

- И мен ме прецакаха така. По-точно мен и Свере. Сестра му ни изигра...

Стилтон застана нащрек.

- Изигра ни да... Мамка му, човече, исках да забравя тая гадост.

Афе протегна ръка към бутилката.

- Никой не иска да помни гадости - кимна Стилтон.

- Но не става! След това със Свере си изгубихме дирите. Така де... не можехме да се гледаме! А беше и жена!

- Жена?

- Да! Шибаната му сестра ни накара да го направим. Имала някакъв проблем с нея. За капак беше бременна.

- Сестрата?

- Не! Жената!

Афе се свлече още по-надолу на пейката. Очите му се напълниха със сълзи.

- Къде стана това?

Стилтон разбираше, че рискува, но Афе бе потънал в алкохолните си спомени и не реагира.

- На някакъв шибан остров.

Афе се изправи рязко.

- Ще офейквам, човече. Не ми се говори за това. Ужасна гадост е!

Стилтон му подаде бутилката.

- Вземи я!

Афе взе бутилката с последните капки, олюля се опасно и погледна към Стилтон.

- Взех шибаните пари на сестра му, за да си държа устата затворена. Представяш ли си?

- Да... истинска гадост!

Афе се заклатушка към сянка под дърво. Стилтон го проследи с поглед как се просва да отспи мъката си. Стана, когато Афе захърка. Пъхна ръка във вътрешния джоб на дрипавото си яке и изключи функцията „запис“ на мобилния телефон на Оливия.

Беше получил каквото искаше.

Мете получи разрешение да обискира къщата на Ева Карлсен в Брома. Отне известно време да претърсят всички стаи. Но претърсването даде резултат. Включително добре скрит пощенски плик зад кухненски рафт.

Върху плика пишеше: „Плая дел Кармен, 1985“.

Стаята не беше особено просторна. Не съдържаше нищо излишно. Само маса, три стола, касетофон. На два от столовете седяха Мете Улсетер и Том Стилтон. Той беше взел назаем черно кожено яке и поло блуза от Абас. На стола срещу тях седеше Ева Карлсен с разпусната коса и тънък светлозелен пуловер. Върху масата между тях лежаха листове и други предмети. Мете беше помолила за добра настолна лампа. Искаше да създаде уютна атмосфера.

Тя водеше разпита.

Малко по-рано се беше свързала с Оскар Молин и му бе обяснила положението.

- Искам Том Стилтон да присъства.

Молин разбра защо и разреши.

В съседна стая бяха седнали или стояха прави членовете на екипа на Мете и млада студентка в Полицейския колеж. Оливия Рьонинг. Щяха да следят разпита на екран. Някои държаха бележници в ръка.

Оливия погледна към екрана.

Мете включи касетофона и каза датата, часа и имената на присъстващите. Погледна към Ева Карлсен.

- Не искаш да присъства адвокат?

- Не виждам причина.

- Добре. През 1987 година са те разпитали във връзка с убийство, извършено край заливите Хаслевикарна на Нордкостер. Била си на острова, когато е извършено убийството. Вярно ли е?

- Да.

- По онова време си се казвала Ева Хансон. Вярно ли е?

- Знаеш, че е вярно. През 1984 година ме разпита във връзка с изчезването на Нилс.

Ева бе решила да се защитава. С леко агресивен тон. Мете извади стара туристическа снимка от найлонова папка и я плъзна по масата.

- Позната ли ти е?

- Не.

На снимката има мъж. Лицето му не се вижда ясно, но забелязваш ли това рождено петно тук?

Мете посочи твърде характерното рождено петно върху лявото бедро на мъжа. Ева кимна.

- Ще ти бъда благодарна, ако отговаряш, вместо да кимаш.

- Виждам рожденото петно.

- Снимката е направена в Мексико преди почти двайсет и шест години. От турист, който предположил, че мъжът е тогавашният ти партньор Нилс Венд, обявен за издирване. Помниш ли, че ти показах тази снимка?

- Възможно е. Не помня.

- Питах те дали мъжът на снимката е партньорът ти.

- Разбирам.

- Каза, че този мъж категорично не е Нилс Венд.

- И какво целиш сега?

Мете сложи пред Ева снимка от аутопсията на Нилс Венд.

- Това е тялото на Нилс Венд, заснето след убийството му. Виждаш ли петното върху лявото му бедро?

- Да.

- Същото като на туристическата снимка, нали?

- Да.

- Преди Венд да изчезне, си живяла с него четири години. Възможно ли е да не си познала изключително характерното рождено петно върху лявото му бедро?

- Какво те интересува всъщност?

- Интересува ме защо излъга. Защо излъга?

- Не съм излъгала! Възможно е да съм сгрешила. Допуснала ли съм грешка? Преди двайсет и шест години? Откъде да знам?

Ева отметна раздразнено кичур коса от лицето си. Мете я погледна.

- Изглеждаш нервна.

- А ти как би се чувствала на мое място?